Мрачно. Облачно. Че и тъжно, едно такова, тягостно. Като преди дъжд. Ама не какъв да е, а дълъг и пороен. Неделя. От време на време някой се мерне. И най-вече с колело. На багажника или се клатушка бутилка с бира, или кашон с разсад за пипер, или чувал смески. Общо взето - скука и пустош. А е главната улица. Нещо като булевард в голямото село. Движението по шосето се изразява най-вече в някоя каруца, натоварена с ръждиви ламарини, отправила се към пункта за отпадъчно желязо или трактор, с прикачен инвентар, запърпорил кой знае накъде. Ама не става за работа из полето, щото всеки момент ще излее пороят. Животът като че ли е заспал. Времето някак мързеливо се влачи, забързано като разгонен охлюв. Цялото спокойствие на вселената май се е събрало тук. Спокойствие, граничещо с безличие. Спокойствие, предизвикващо бездействие. Тук природните инструменти кротко, бавно и необезпокоявано си работят. Човешка намеса няма. Ето например, мазилката от къщата на Златан Гергов (покойник отпреди няколк ...