Стилна тишина обгърна фоайето на хотела. Многобройните лампи на стената светеха нежно с едва доловими искри. Някъде далече се чуваше гласът на портиера: „Добре дошли в хотел „Виктория"! Заповядайте!..." Далечни долитаха всички звуци до нея. Пак беше облечена по последна мода - фината зелена рокля се спускаше по нея, украсена с множество пайети. В ръката си държеше малка тъмнозелена чантичка и покана.
- Рони, готова ли си? Рони? Ей?
- О, да, да! Бях се отнесла...
Станислав я хвана за ръка и я поведе към мраморната зала на хотела.
- Пусни ме! Няма нужда да се правиш! Всички знаят, че бракът ни е лъжа - дръпна си ръката тя.
- Каква лъжа! Мъж и жена сме... поне на хартия, скъпа - той отново я хвана за ръка, този път по-здраво.
Двамата влязоха в просторната зала. Всички погледи се насочиха към тях. Станислав залепи самодоволната си усмивка, хвана още по-здраво Рони и я повлече към бара.
- Ела да си вземем нещо за пиене, слънчице! Добър вечер! Как сте? Добър вечер! - обръщаше се към всеки с ...