Лято. Задушен испански следобед. Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни. От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios. Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки. Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчета, палуващи безгрижно. Танцувам. По тялото ми се стичат капчици пот. И те са лежерни. Така се радвам, че избягахме точно тук. В страната на слънцето, на тореадорите. В страната на горещата, грешна, всепоглъщаща любов. Танцувам. А ти - излегнал се на широкото легло, ме гледаш замечтано. Покривката му е бяла и отразява шоколадовата ти кожа. Не мога да й се наситя. Все още. Не знам дали изобщо някога бих могла. Защото те обичам. Безрезервно, всеотдайно. Истински. И не само заради Испания. Не само заради съня ми, който ти прекъсна утринта и ме направи да бъда така ефирна в късата червена рокля, така поклащаща влажни бедра в ритъма на песента. Искам този миг да бъде винаги с нас. И когато усетим, че любовта ни е тъжна, ще си спомняме за Испания. За задушния испански следобед. Песента е в своя край. Чувствам как нямаш търпение тя да заглъхне, за да ме сграбчиш силно за ръката, да ме приласкаеш на бялото легло и да ме целуваш... Необуздано. Защото съм тук. С теб.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много добре си пресъздала емоцията на този испански следобед! Поздрави!