Лято. Задушен испански следобед.
Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни.
От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios.
Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки.
Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчета, палуващи безгрижно.
Танцувам. По тялото ми се стичат капчици пот. И те са лежерни.
Така се радвам, че избягахме точно тук. В страната на слънцето, на тореадорите. В страната на горещата, грешна, всепоглъщаща любов.
Танцувам. А ти - излегнал се на широкото легло, ме гледаш замечтано.
Покривката му е бяла и отразява шоколадовата ти кожа. Не мога да й се наситя. Все още. Не знам дали изобщо някога бих могла.
Защото те обичам. Безрезервно, всеотдайно. Истински.
И не само заради Испания. Не само заради съня ми, който ти прекъсна утринта и ме направи да бъда така ефирна в късата червена рокля, така поклащаща влажни бедра в ритъма на песента.
Искам този миг да бъде винаги с нас. И когато усетим, ...