Dec 9, 2008, 2:55 PM
Нашата Испания
1 мин reading
Лято. Задушен испански следобед.
Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни.
От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios.
Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки.
Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчета, палуващи безгрижно.
Танцувам. По тялото ми се стичат капчици пот. И те са лежерни.
Така се радвам, че избягахме точно тук. В страната на слънцето, на тореадорите. В страната на горещата, грешна, всепоглъщаща любов.
Танцувам. А ти - излегнал се на широкото легло, ме гледаш замечтано.
Покривката му е бяла и отразява шоколадовата ти кожа. Не мога да й се наситя. Все още. Не знам дали изобщо някога бих могла.
Защото те обичам. Безрезервно, всеотдайно. Истински.
И не само заради Испания. Не само заради съня ми, който ти прекъсна утринта и ме направи да бъда така ефирна в късата червена рокля, така поклащаща влажни бедра в ритъма на песента.
Искам този миг да бъде винаги с нас. И когато усетим, че любовта ни е тъжна, ще си спомняме за Испания. За задушния испански следобед.
Песента е в своя край.
Чувствам как нямаш търпение тя да заглъхне, за да ме сграбчиш силно за ръката, да ме приласкаеш на бялото легло и да ме целуваш...
Необуздано.
Защото съм тук.
С теб.
Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни.
От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios.
Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки.
Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчета, палуващи безгрижно.
Танцувам. По тялото ми се стичат капчици пот. И те са лежерни.
Така се радвам, че избягахме точно тук. В страната на слънцето, на тореадорите. В страната на горещата, грешна, всепоглъщаща любов.
Танцувам. А ти - излегнал се на широкото легло, ме гледаш замечтано.
Покривката му е бяла и отразява шоколадовата ти кожа. Не мога да й се наситя. Все още. Не знам дали изобщо някога бих могла.
Защото те обичам. Безрезервно, всеотдайно. Истински.
И не само заради Испания. Не само заради съня ми, който ти прекъсна утринта и ме направи да бъда така ефирна в късата червена рокля, така поклащаща влажни бедра в ритъма на песента.
Искам този миг да бъде винаги с нас. И когато усетим, че любовта ни е тъжна, ще си спомняме за Испания. За задушния испански следобед.
Песента е в своя край.
Чувствам как нямаш търпение тя да заглъхне, за да ме сграбчиш силно за ръката, да ме приласкаеш на бялото легло и да ме целуваш...
Необуздано.
Защото съм тук.
С теб.
© Силвия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красиво и страстно като испанско фламенко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много добре си пресъздала емоцията на този испански следобед! Поздрави!