1 nov 2023, 20:42

Нати

  Prosa » Relatos
657 2 4
2 мин за четене

Винаги съм искала да бъда като пеперуда .Тя е красива, подвижна, устремена. Има избор.А Нати бешв ли свободна, като нея, пеперудата? 

Наложи се да остане вкъщи, затвориха магазина, в който намираше препитание. Шест години бе в робството на сивотата, всичко правеше- и на касата, и подреждаше витрините, и  беше и общ работник.

Със всяко събуждане,, у дома, сутрин, тя с нежелание, ставаше, но мисълта, че ще направи от любимото кафе и носеше леко спокойствие. Всяка сутрин в 08 35 часа излизаше от апартамента и поемаше по улицата, за да може в 09 часа магазинът да е отворил.

Скоро навърши 39 години, с кестенява коса и черни очи, тя не беше красавица, но погледът и бе остър и проникновен. Средна на ръст, малко слаба, обикновено си връзваше косите на кок.

Минаваха клиенти, а около 10 30 ч си взимаше кафе от близката машина. Носеше сандвич, за да не дава излишни пари.

Работният ден приключваше в 18 ч и тя поемаше отново по същия път за дома.

Купуваше мусака или пиле с ориз от близкия магазин.

Любимци нямаше, откакто обичната и котка я премаза кола. Много плака. Не разбираше защо се случват подобни нещастия. Обичаше да си стои сама, понякога майка и от близкото градче я навестяваше. Но имаха толкова различни характери и бързо си омръзваха. А и постояните натяквания, че все още няма семейство, обричаха взаимоотношенията допълнително. 

Алармата звънна. Нати се поразмърда, полежа още малко и стана. Навън бе късна есен, хладнееше. А вечер рано ставаше тъмно. 

Отпивайки кафето телефонът звънна продължително. Беше шефката и. Наемът за магазина бил увеличен и затова след няколко дни щяла да затвори магазина.

Извиняваше и се, но се налагаше младата жена да си потърси друга работа.

Нати затвори телефонната слушалка и тихо въздъхна.

И тогава, поглеждайки към прозореца видя пъстроцветна пеперуда.

Имаше нещо мистично в появата на насекомото.

Уволнение и пеперуда, но как!

Секунди, минута, пеперудата я нямаше вече.

Нати се усмихна .Сякаш в това видя знак.

Може би винаги е искала да бъде пеперуда, защото сънищата оживяват, а ежедневието е низ от изненади.

Взе якето и излезе за работа, в 08 35 часа.

Денят я очакваше.

Затова мигът я сграбчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стойчо, благодаря ти!
  • Само от едно се опасявах:да не поиска да излети като пеперуда през прозореца!
    И слава Богу, че завърши с изненадващ(за мен!) епилог!
    Но пък има условия за продължение...
    Поздравления, Ана!
  • Сърдечно благодаря, Младене за думите!
  • Майстор си на неочакваните финали, Ана. Сякаш основното в човешкия живот е някой прокраднал се в душата парадоксален миг, под формата на пеперуда, като пеперудата на Лоренц, която размахвайки изящните си леки криле може да промени сивото и монотонно ежедневие, считано от лаиците за определящо, на 180 градуса. Поздравление и честит празник на будителите!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...