Нати
Винаги съм искала да бъда като пеперуда .Тя е красива, подвижна, устремена. Има избор.А Нати бешв ли свободна, като нея, пеперудата?
Наложи се да остане вкъщи, затвориха магазина, в който намираше препитание. Шест години бе в робството на сивотата, всичко правеше- и на касата, и подреждаше витрините, и беше и общ работник.
Със всяко събуждане,, у дома, сутрин, тя с нежелание, ставаше, но мисълта, че ще направи от любимото кафе и носеше леко спокойствие. Всяка сутрин в 08 35 часа излизаше от апартамента и поемаше по улицата, за да може в 09 часа магазинът да е отворил.
Скоро навърши 39 години, с кестенява коса и черни очи, тя не беше красавица, но погледът и бе остър и проникновен. Средна на ръст, малко слаба, обикновено си връзваше косите на кок.
Минаваха клиенти, а около 10 30 ч си взимаше кафе от близката машина. Носеше сандвич, за да не дава излишни пари.
Работният ден приключваше в 18 ч и тя поемаше отново по същия път за дома.
Купуваше мусака или пиле с ориз от близкия магазин.
Любимци нямаше, откакто обичната и котка я премаза кола. Много плака. Не разбираше защо се случват подобни нещастия. Обичаше да си стои сама, понякога майка и от близкото градче я навестяваше. Но имаха толкова различни характери и бързо си омръзваха. А и постояните натяквания, че все още няма семейство, обричаха взаимоотношенията допълнително.
Алармата звънна. Нати се поразмърда, полежа още малко и стана. Навън бе късна есен, хладнееше. А вечер рано ставаше тъмно.
Отпивайки кафето телефонът звънна продължително. Беше шефката и. Наемът за магазина бил увеличен и затова след няколко дни щяла да затвори магазина.
Извиняваше и се, но се налагаше младата жена да си потърси друга работа.
Нати затвори телефонната слушалка и тихо въздъхна.
И тогава, поглеждайки към прозореца видя пъстроцветна пеперуда.
Имаше нещо мистично в появата на насекомото.
Уволнение и пеперуда, но как!
Секунди, минута, пеперудата я нямаше вече.
Нати се усмихна .Сякаш в това видя знак.
Може би винаги е искала да бъде пеперуда, защото сънищата оживяват, а ежедневието е низ от изненади.
Взе якето и излезе за работа, в 08 35 часа.
Денят я очакваше.
Затова мигът я сграбчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
