Не може клуб само с членове
Obra no adecuada para menores de 18 años
/по идея на Красето. Аз съм невинен, разбира се!/
Та рекох аз да направя антимодерна организация. На последните мъже. Бели мъже. Работещи. Обичащи жените. Уважаващи закона…
Което се оказа трудно. Тъй като хората искаха да са в нормално общество, обаче обществото не се съгласяваше с еретичните им мнения.
Каза ми го директно важният дребен чиновник, изпратен да заглади глупостите ми преди да станат антиобществени…
- Вие какво си въобразявате? – попита той културно, поглеждайки към двамата униформени до вратата на бъдещия клуб. Изглежда се чувстваше добре само с мъж отдире си.
- Не зная… Какво?
Чиновникът се сложи на стола, леко мръщейки се. Хемороиди или нещо модерно мъжко…
- Каква е тая организация „Последните мъже“?
- Ами… Ето устава… - сетих се аз и му подадох листчето с една точка: „Цел – оцеляване на мъжката личност в оформената й от природата и времето същност“…
Чиновникът се намръщи.
- Вие скоро да сте поглеждали приетите закони? Нямате право да сепарирате единия от петдесетте пола…
- Петдесет? – зяпнах.
- Е, може тая сутрин да са открили още някой, но аз говоря горе-долу… Организацията ви трябва да е обществена, отворена, за всички нормални хора…
- Именно, де – съгласих се – за нормалните е…
- А къде е разнообразието? Къде е правото на човека да бъде различен? И част от пъзела на обществото?
- Ама аз не ходя в гей бара… - учудих се – Защо при нас да идват други? Кръжок по интереси, да речем, правя…
Чиновникът се усмихна лъчезарно като свеж китаец.
- А в гей бара е тихо, спокойно, никога няма да ви набият. Аз затова и ходя там… Макар оная вечер да се припознаха и… - намръщено се извъртя на стола от спомен за болката.
- Организацията ни е клуб! – казах твърдо – И не бива да приемаме всекиго. Клубен закон е…
- Беше! – каза чиновникът – Но всичко се променя. Започвате от устава си. Разнообразявате типа на членовете…
Подхилих се мръснишки, като нормален мъж след мръсен виц:
- Именно само членове приемаме. Подобия и различия тук не се допускат.
- Не, не, не… - завайка се чиновникът – Трябва да има гейове, лесбийки, трансексуални, бисексуални, зоофили…
- Ама това е клуб за мъже! – опитах се да му обясня видимото.
- Казах – беше… Утре ще дойде проверка от службата. И само да няма разнообразие на членовете… Пардон, на хората… Може да поспестите отделни позиции. Например, в едно да съберете няколко изисквания. Бял мъж, трансгендериран в черна жена, лесбийка, инвалидка… Или китаец с три очи, еднорък, с черни крака… Или…
- Абе, имате вариации! Действайте!
И тръгна към вратата, следван от двамата хищници. По чиито задници най-после разбрах, че са жени… Или нещо такова…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
