/по идея на Красето. Аз съм невинен, разбира се!/
Та рекох аз да направя антимодерна организация. На последните мъже. Бели мъже. Работещи. Обичащи жените. Уважаващи закона…
Което се оказа трудно. Тъй като хората искаха да са в нормално общество, обаче обществото не се съгласяваше с еретичните им мнения.
Каза ми го директно важният дребен чиновник, изпратен да заглади глупостите ми преди да станат антиобществени…
- Вие какво си въобразявате? – попита той културно, поглеждайки към двамата униформени до вратата на бъдещия клуб. Изглежда се чувстваше добре само с мъж отдире си.
- Не зная… Какво?
Чиновникът се сложи на стола, леко мръщейки се. Хемороиди или нещо модерно мъжко…
- Каква е тая организация „Последните мъже“?
- Ами… Ето устава… - сетих се аз и му подадох листчето с една точка: „Цел – оцеляване на мъжката личност в оформената й от природата и времето същност“…
Чиновникът се намръщи.
- Вие скоро да сте поглеждали приетите закони? Нямате право да сепарирате единия от петдесетте пол ...