staneva1 (Аби Станева)
6 2
10 may 2011, 12:31

Не можеш да загубиш нещо, което никога не си имал... 

  Prosa » Cartas
1952 0 2
4 мин за четене

И както приказката почна, така и свърши, но с тъжен край!

Лекувам се и живея от раните си, и от болката, която ме изгаря...

Както луната не може без звездите,

както денят не може без първите слънчеви лъчи,

така и аз без теб не мога!

Не мога без усмивката ти,

не мога без очите ти...

Не мога, но ще опитам!

Ще опитам да се изправя и да продължа...

Когато те намерих, не знаех, че ще боли толкова много.

Намерих те и те изгубих...

Ти ми казваш: ''Нека бъдем поне приятели''

Как да допусна това приятелство помежду ни,

след като сърцето иска и изпитва нещо, по-силно от това!

И точно защото те ОБИЧАМ, адски много,

аз те пускам, пускам те на свобода...

И ако се върнеш, значи си мой завинаги,

ако ли не, то никога не си бил!

 

© Аби Станева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??