Не можеш да загубиш нещо, което никога не си имал...
И както приказката почна, така и свърши, но с тъжен край!
Лекувам се и живея от раните си, и от болката, която ме изгаря...
Както луната не може без звездите,
както денят не може без първите слънчеви лъчи,
така и аз без теб не мога!
Не мога без усмивката ти,
не мога без очите ти...
Не мога, но ще опитам!
Ще опитам да се изправя и да продължа...
Когато те намерих, не знаех, че ще боли толкова много.
Намерих те и те изгубих...
Ти ми казваш: ''Нека бъдем поне приятели''
Как да допусна това приятелство помежду ни,
след като сърцето иска и изпитва нещо, по-силно от това!
И точно защото те ОБИЧАМ, адски много,
аз те пускам, пускам те на свобода...
И ако се върнеш, значи си мой завинаги,
ако ли не, то никога не си бил!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аби Станева Всички права запазени
