Не можеш да загубиш нещо, което никога не си имал...
И както приказката почна, така и свърши, но с тъжен край!
Лекувам се и живея от раните си, и от болката, която ме изгаря...
Както луната не може без звездите,
както денят не може без първите слънчеви лъчи,
така и аз без теб не мога!
Не мога без усмивката ти,
не мога без очите ти...
Не мога, но ще опитам!
Ще опитам да се изправя и да продължа...
Когато те намерих, не знаех, че ще боли толкова много.
Намерих те и те изгубих...
Ти ми казваш: ''Нека бъдем поне приятели''
Как да допусна това приятелство помежду ни,
след като сърцето иска и изпитва нещо, по-силно от това!
И точно защото те ОБИЧАМ, адски много,
аз те пускам, пускам те на свобода...
И ако се върнеш, значи си мой завинаги,
ако ли не, то никога не си бил!
© Аби Станева All rights reserved.
