Не съм от тия, дето.....
Не съм от тия дето.....
Реших да се пробвам в прозата!....Не че не мога, още като ученичка пишех "разкази с карфици". Нямаше компютър, а аз и пишеща машина нямах, на
ръка "съставях скелето", а после прикачвах подробностите на листчета с карфици...Та само веднъж после преписвах готовия разказ "на чисто"!
Но не съм от тия, дето пишат по зададена тема, затова се ровя в спомените си, които са далече по- интересни от настоящето ми!...Сега ще ви разкажа
малко събития, не толкова смешни, пак не днешни от моя роден град Лом.
В големия град има всичко по много- развлечения, произшествия, магазини, пазари и най- вече анонимност! Може да те познават в определени среди,
но за целия град си никой! Друго е в малкия.Всичко се забелязва и знае и коментира повече от новините по телевизора за Ковид! Друга подстрижка, нов
тоалет, гаджета, материални придобивки и т.н. И, когато се "обсъжда" нещо, то не е за Стоянов, Иванова, а..."На Мито Белята дъщерята- Вера Пъпката
май нещо е сгазила лука" или "Кольо Фурката прави по- хубав хляб от Вето Арето.."Та думата ми е, че почти всички в града са имали прякори. Не зная
дали има разлика, но никой не ги е наричал псевдоними! Ако при раждането родителите ти дадат име например Нафталин, Проститутка или Любов Френска,
няма да се срамуваш цял живот от него, я- отиваш в Общината и го сменяш по избор със Сталмир, Ана-Мария, Касандра, зависи от модата! Но, "лепнат"
ли ти прякор...той е до края на живота ти, дори и на поколенията се пренася! И всеки е със своята история.
На Венко краката му били толкова криви, приличали на колело на велосипед и го нарекли "Спицата". Вътка била все по улиците и станала "ФиткАна"/диал.
от фИтка- все ходи, ходи, и то безцелно/, Цеца била "Бълхата", че "скачала" от мъж на мъж, Вера "Пъпката"- още като дете й открили в училище шуга
/краста/. Киро станал "Върбака" по "срамен" повод... В Дунава, при града ни се влива една малка река, която дала името му Лом. На път за лозята ни
трябва да се пресече реката Лом, тогава по въжен мост, който се полюшвал ако минават много хора едновременно. А децата даже подскачали нарочно, за
да се люлее по- силно и ставало дори страшно...Така много години, докато веднъж...въжетата се скъсали и целия "товар" се изсипал в реката! Добре,
че там не е много дълбоко, та нямало удавени! И затова построили "железния" мост- бетонен, с платна за коли и такива за пешеходци, от него тръгвало
шосето за София, но поправили и другия...При въжения Киро получил прякора си "Върбака", защото младежите обичали да ходят там на плаж, въпреки че
имало комари, големи като "лястовици", но от двете страни на реката - много храсти от върба, които денем били прикритие от слънцето, а вечер- от
хорските очи...Отишъл веднъж Киро с мадама. През деня правили плаж, а вечерта се гушкали и целували/ това било достатъчно, за да се нарече любов!/...
Дали се е похвалил на приятели за намерението си, дали закъснели лозари като се връщали и видели купчините с дрехи, та решили да си направят майтап!
Прибрали ги и, когато влюбените решили да си тръгнат, освен че били жестоко нахапани от "лястовиците", но и съвсем неглиже трябвало да минат през града!
Денка си била Денка до деня, в който кавалер я поканил на сладкарница. Още кафето не е било повод за срещи, а в сладкарницата сервирали по 12 пасти в
голям поднос на всяка маса,където сядят обикновено по двама души.Така те можели хем да си изберат отблизо модел паста, хем да се съблазнят и да изядат
и повече от една.На Денка било за първи път и помислила, че са само за нея, защото той отказал да хапне/ за по- евтино/...Започнала тя- яла, яла, накрая
бутнала подноса към него с останалата една паста и "Ох, не мога повече, помагай!" Като сърце го боляло, че трябва да плати всичките, успокоявала го само
тайната мисъл за"после"....Ала "после"ударил на камък! Денка не ще!...Тогава й казал "А ядеш пасти, а!?" Още веднага пуснал прякора й " Пастата ".
Виж на Гошо "Смъртния" историята е друга манджа!...Вече левент за женене тежко се разболял от единствения бич тогава- туберкулозата! Ни ваксини имало още,
ни лекарства.Хване ли те, бавно те "отсвирва" без жал! А имал годеница- Дочка "Дългата" и нейна съперница Жана "ТЕпкавата"/която пелтечи/.Редяли се те
при него да го обслужват, макар че се знаело, че е заразителен...Но вече се виждало, че няма да го бъде, все повече жълтясвал, а кокалите му се брояли под
жълто-зелената-бяла кожа! Само едно пламъче още мъждукало в гърдите му....Взело да им омръзва, та единодушно решили да го погребат! Така и така си отива,
какво като е недоумрял?! Спретнали погребение както е обичая: "дарували" изпращачите като им закичили носна кърпа на дрехата и пешкир, метнат на рамото.
Всеки си носел китка от собствения двор. Катафалката с "трупа" и конете били съшо така накичени, а след нея бавно пристъпяла духова музика, която свирела
непрестанно популярната тогава партизанска песен "Вий жертва паднахте в неравна борба...".Така музиката играела ролята на некролози, защото като я чуяат
хората, излизали на портите си, да видят кой си е "тръгнал" и се присъединявали после към траурната бавна процесия...Така до гробищата се "пътувало" с
часове...При това по път без паваж или асфалт! В една от дупките катафалката подскочила и се разтърсила... Това съвзело недоумрелия "труп", той успял да
се надигне и да види, че това е неговото погребение...Събрал сили и се развикал "Жив съм, не съм умрял, спрете!". В паника, обаче, опечалената дълга
опашка хукнала да бяга, като всеки повтарял, че Гошо е "таласъмясал"! Все пак сигурно някой му е помогнал да се прибере, подновили се и грижите, пооздравял!
Но вече бил Гошо "Смъртния"! Като се оженили след време с Дочка, отишли да живеят в квартала между гробищата и циганската махала, наречена много сполучливо
"Щеш- нещеш" /Искаш- не искаш"/ ..Не зная как после се наричали децата им- "дългите" или "смъртните"!...
Няма да разказвам за другите прякори-Мито "Белята", Ико "Скрънзата", Тото "ПирОняка", Спаска "Кьопавата", Жори "Бика", Митко "КибОка" че ще стане скучно.
А, че когато се заговорело за тях, не се споменавал адрес, а достатъчно е да се знае за един къде живее! Другите са- до него, зад него, след него..
Описанията ставали много забавни, при това на почти неразбираемия северозападен диалект! / ОнЯден видОх Мичка ПапУняка, дек живее до Тончо "БАмбашкАта"..
Оня ден видях Мичка/ умалит.от Мария/ "ПапУняка"/ на нещо занемарено казват папунЯсало/, където живее до Тончо/от Антон/ "БАмбашкАта/ нещо особено/...
Ще кажа и за тук съществувалата най- дълго атракция- барабанджията! Чрез него се уведомявало населението за нещо "държавно".На талията му висял барабан,
той го думкал на всяко кръстовище, докато се съберат хора и започвал да чете съобщения от Общината или други "известия" Заради тези "други" го привиквали
в някой двор, за да поискат да съобщи за избягала кокошка или куче, за което го черпели някоя ракия...Като прекалят почерпките, от следващите вести повече
нищо не се разбирало! Замфир "Думкаджията" просто фъфлел а хората си предавали един на друг кой какво е разбрал....
Файтоните пък, този луксозен полъх от Европа, тук най- дълго бил като градски транспорт, особено за многобройните пътници от и за влака! Защото те били
на отиване изключително натоварени с провизии за столицата, та му казвали "мазния влак"- месо, яйца, мас, боб,мед, зарзават...На връщане пък носели олио,
захар, ориз, бомбони...Лом бил малко и с модерно за времето си облик градче, но всички си имали в близките околности и лозя, та не страдали за "това- онова"....
Но времето е вече друго, а и аз се преселих в големия град, където в един вход хората не си говорят на малки имена, а на фамилия! И понякога, когато жена
се ядоса на друга,че й тупа или тропа отгоре, не се обръща гневно на Стоянова, Иванова, а на "Селянка със селянка, никога няма да станеш софиянка!!"
Не съм от тия, дето забелязват всичко, ама по празници много софиянци си отиват по родните места и мразят въпроса " Ти от София ли си, или така си мислиш?!"....
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прегледах коментарите , Деа и видях, че си минала през тоя разказ, но толкова ме зарадва коментарът ти сега, че си ги препрочела пак всичките.... Дано дребните ми факти от живота тук там със щипка хумор да предизвикват винаги усмивки и добро настроение! А аз се забавлявам от вашите коментари и си ги препрочитам много пъти. Така сякаш общуваме...Благодаря ти, скоро ще е финалът на ломската сага, а дали ще продължа със софийската....
-
Прочетох отзад напред (от 5 до 1)
Сега пак ще ги прочета. На един дъх Мнооогооо колоритно разказваш Благодаря за удоволствието!🌹 -
Ох, Хари! Не разбрах точно оплакваш ли се, радваш ли се, но ми стана приятно, че от време навреме се сещаш за мен...То и аз като видя понякога дълъг разказ, а е късно вечер и.. го оставям за утре, а утре той е потънал някъде и не мога да го намеря....Така пропускам много приятели! Приех твоето възклицание като удоволствие! До нови срещи, Хари! Новият ми разказ е "на вратата"!
-
Ох, Ирина!
Да се приземя и аз без работа -
Като видях в полето на първия ми разказ само поздравленията за празника ми, Мария, реших, че нямаш какво да кажеш по него! И това е право на всеки, макар че, да си призная, за мен думите, дори негативните имат голямо значение....Сега ти благодаря, че го прочете, че имаш мнение, защото аз все още се уча в тоя жанр...И следващата част ще бъде по препоръките, които няколко души любезно ми дадоха...Вече ще бъде за един случай, но и накъдрен, и гримиран, и напудрен и по- кратък, че аз малко се увличам и може да "пресоля манджата"! А инъче да има по щипка хумор, достоверност, художествена измислица"..Та до скоро, Мария!
-
Благодаря Блу, Роси, Мария, Деа, все съм съжалявала, че не съм Мария или име на цвете, за да е знайно, но навремето особено , много са уважавали бабите...Затова не го харесвах като дете и ако имах права, щях да го сменя! После си го заобичах и затова, че като мен е миротворно и затова, че тия две "И" ми се виждаха символ на нещо "много"... И го употребявам във всичко, което пиша, обичам да изреждам!..
Мария, няма да ми стигне полето, ще ти пиша след 15 минути.
Благодаря, Силве, а за нов разказ - благодарение на всичките коментари, веднага го "нащраках" , но смятах, че по празниците всички са заминали и са на софри, кой ще влиза в сайта, а то толкова много публикации имаше,, та пак щеше да е опасно да не ме затапят бързо...Може и утре да го пусна. И този е с
повече материал, защото реших уводно да опиша "епохата" , а после ще бъдат по- конкретни събития с повече хумор...Е, не зная колко съм постигнала до сега, и колко в бъдеще...но вие ще разказвате в коментарите! -
Честит празник, Иржи 🥳!
Хайде чакам вече много нетърпеливо продължението. ⚘ -
Аз отново вземам думата, защото не казах нищо за разказа, който истински ме изненада!👏 Питаш ме с какво ли, Иржи? С неповторимия си колоритен език, с многото образи в него, които си имат своя запомняща се физиономия, с топло предадените взаимоотношения на хората от малкия град!❣️Ти доказа, че можеш да пишеш и проза, затова и аз се причислявам към тези, които ще очакват следващите ти разкази, Иржи. Избери си един от многото герои, останали в съзнанието ти от младите години, закарфичи го на полето на авторската измислица, напудри го, обогати го ако щеш и с действия от други персонифицирани образи и нека оживее под талантливото ти перо. Направи го, скъпа, можеш да привличаш внимание и да печелиш читатели и с разказите си!👏❣️🌺 Успех!🍀
-
Честит имен ден, Иржи!💐
-
Иржи, не знаех, че днес имаш имен ден, запомнила съм, че е през ноември. ❤️ Но щом името ти празнува, изпращам ти слънчева прегръдка и пожелание да бъдеш здрава, вдъхновена и все така човеколюбива към всички нас!❣️💞❣️ Наздраве 🍷🍷!
-
Честит имен ден, Иржи! Бъди благословена!
-
ЧИД! 🌷
-
Пускай го, чакам с нетърпение!
-
Благодаря, Миночка, а за мен думите са като балсам, убива всякакви страхове от незабелязване, неодобряване !...Сега ще пусна втора част на този разказ...
-
Ти го показваш с миролюбивата си душа, на всеки да обърнеш внимание, да напишеш мили думи, радвам се за теб!
-
Благодаря, Миночка! Не особено е известно, но е празник не на каква да е, а на Великомъченица Ирина!!! Аз си я харесвам, защото означава "мир" и аз чувствам и силата й и желанието да омиротворява, където и да попадне....
-
Честит имен ден,Иржи, жива и здрава, отзивчива и мила!
-
Иржи, весели празници!
-
"Краят краси делото", казват, и топлите ти думи, Силве, са хем награда, хем катализатор за нови "изпълнения" от моя страна! Ако нещо в живота или в химичните реакции не върви задоволително, нямаш вяра, че ще стане, капни няколко капки от тая на другите и това ще ускори реакцията, ще получиш удовлетворителен резултат!...Почувствах криле от всички вас...Безкрайно благодаря!!
А всичките ти разсъждения и предложения, Марко, са много правилни и сигурно ще ги използвам!..Сега , като не вярвах и не подозирах ефекта ме беше страх да накъсам разказа, дали щях да задържа вниманието, при това аз съм си голямо плямпало, виж ми коментарите и отговорите само, може да разводни манджата! А за художествените измислици не знаеш само колко мога....Ти не си чел стиховете ми, където действащи лица са участниците в сайта/барабар с теб!/.Последния ми стих е такъв...Благодаря, че ме посети.Захванала съм следващия разказ.... -
Да, мисля като Марко. Разкажи ни за тях - един по един, всеки заслужава специално внимание. Хубаво е да станат плътни и запомнящи се със своята различност. Започни от този, за когото знаеш най-много и който ти е най-близък до светоусещането. После другите сами ще се разкажат. Благодаря още веднъж за удоволствието.
-
Много забавни истории, Иржи .
Посмях се. Но това е много материал за един разказ.
Питаш ме какво бих направил аз. Аз бих взел една по една историите. Бих ги напомпал с художествена измислица и бих ги написал по отделно. Всяка смешна история си е отделен разказ. Имаш таланта да разказваш. Не се пести.
Разтягай. В хумора и да послъжеш е разрешено.
На въпроса ти дали можеш да пишеш проза ти отговарям директно - родена си за това.
Грабна ме с първите четири реда - за листчетата с карфици..
Продължавай в същия дух, не бързай, разтягай, не се пести.
Ти можеш ! Очакваме нови разкази ! -
Браво, Иржи! Това е един от най-хубавите разкази, които някога съм чела! Слабост ми е изграждането на образ, а ти тук си нарисувала няколко незабравими, при това толкова колоритно, увлекателно и вещо, че аз бих се замислила за продължение. Имам впредвид, че ще се радвам, ако има следваща част и в нея ни разкажеш за един от най-ярките по-подробно. Това е пъстра галерия от образи. Личи си опита ти на разказвач, така че давай смело! С най-голямо удоволствие прочетох! Адмирации, Иржи!
🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷 -
Радвам се, че ти е харесал моя разказ, Лидия, а толкова ме беше страх как ще се приеме! Но поезията си е моята любов, макар и само хумористична, няма да я изоставям!Благодаря ти за хубавите думи, като препрочитам и коментарите, пък се забавлявам и аз! До нови срещи!
-
С удоволствие се посмях. Пиши, пиши, забавлявай ни - не всеки го може. От поезията обаче не можеш да избягаш. Бъди жива и здрава!
-
Благодаря,ще чакам!
-
Честита и на теб, Миночка, и аз се радвам на хората, които са се забавлявали с моите писания, и веднага имам идея какво да бъде следващото "изпълнение".
-
Иржи,виж колко хора са уважили страницата ти , защото си нежна душица! Честита Цветница!Бъди благословена!
-
А аз досега се забвалявах с коментарите. Забий си тоягата, Иржи, сложи си капата и чакай щастието да те стигне. То тича към теб!
-
Благодаря, Юри, въпреки, че не съм цвете, страшно обичам цветята и се радвам на този празник!
Всеки си е "бамбашка", Марги, един търси щастието, друг не го улучва, трети се страхува като го има....Но не бива да го прогонваме, все пак без него животът е ужасен! Това по повод твоето стихче. -
Ето го, Иржи.
Бамбашка
Всеки подир щастието бяга.
Пък аз съм бамбашка! Шапка на тояга!
Ще бяга, то, ще бяга,
Накрай ще стигне моята тояга! -
Честита Цветница, Иржи! 🌷🌷🌷🌷🌷
-
Аз нямам страница във Фейсбук, Марги и не можах да отворя линка ти само с копи пейст....Съжалявам и благодаря, че ме прочете!
-
Като е хубав разказа, как да не го харесат и коментират?! И аз съм "бамбашка". https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=500457074322375&id=100030742591035
-
А аз не можех да затворя страницата си, Руми, докато не се появиш ти!И не зарад комплиментите, исках просто да те развеселя и толкова останах доволна, че съм го постигнала, че веднага ми дойде на ум следващата тема....Благодаря ти за топлите думи!
-
Иржи, често ми се е случвало, с "триста зора" да прочета разказ, чието съдържание е не повече от 3-4 минути, а твоят 7 минутен докато го започна и краят вече беше дошъл, тоест, толкова увлекателно си го поднесла, че ми се искаше още... Искрено вярвам, че ще продължаваш да ни радваш и с проза. Посмях се от сърце, дори го прочетох и на мъжът ми, просто нямаше как да не споделя този твой бисер! Благодаря, Иржи!
-
Благодаря, Ангелина, за топлите думи! Толкова ободрително ми действат, въпреки късната доба!...Радват ме всички коментари, явно сме се забавлявали взаимно и мисля, че това е полезно....До по- чести срещи!!
-
Иржи, много ми хареса разказа ти! Толкова увлекателно, леко и забавно разказваш. Посмях се от сърце на оригиналните прякори -псевдоними. Поздравявам те!
-
Обичам аналитичните ти коментари, Краси затова винаги те чакам...,Според мен да пишеш стихове е повече талант, отколкото да пишеш проза! За прозата можеш някак да се научиш, ако имаш добър учител... Такъв беше моят пръв , в отделенията и като правехме "съчинения" ни даваше указания: много е важно заглавието- то събужда интереса.После правиш кратък увод, да подготвиш читателя, но не го прекалявай и най- добре с картинка на времето и природата..В изложението трябва да "завържеш интригата", не прекалявай с дълги или много вметнати изречения, че бързо ще "изпариш интереса"..В заключението трябва да "заковеш пирона" чрез изненада или поука! Когато пишеш, трябва ти да изпиташ удоволствието от написаното преди читателите! Без да знаеш, че ми е внушено това твърде рано, ти сама си го забелязала...Но аз си обичам повече поезията, усещам ритъма и тогава тя ме удовлетворява. Навремето водех голяма кореспонденция и така се засищах с проза! Благодаря ти за хубавите идеи! Ищах имам, чрез вас...
-
Дамм, колко ченгели са се изписали на ръка Много добре си решила, Иржи - интересно пишеш! Лесно е да предизвикаш усмивка, когато ти се отдава и си личи, че ти самата се забавляваш. "Може да те познават в определени среди, но за целия град си никой!" - и се чудя защо пък сума ти народ се напъва да е някой, уж е предимство, а се оказва недостатък Думкаджията е като развален телефон - имаше такава игра. Сега е сериозна професия . И как се става софиянка?! - очаквам и това да ни разкажеш, когато имаш ищах Благодаря за настроението!
-
Не го знаех, Светличка, но се радвам, че го улучих! А не мисля, че това е новото ми поприще, аз си обичам поезията! Сега само поразчистих праха върху прозата, за да видя дали е останало нещо от някогашното ми можене!....Аз най-много се радвам на коментарите! Благодаря, че ме посети!
-
И я благодарим!
Да илядиш и дека се каа си вече софиянка!
Забрайла си и дръвените миндери, и пръжките, и прокръклото...
И ония ветър дека дуа, па дуа. Ама назе не ни е страа, оти имаме леб, имаме магаза и деди и баба са до назе... -
И новото поприще ти отива, Иржи, и коментарите са колоритни.🌝
Днес е световният ден на книгата, денят е добър за ново начало. Честито!⚘ -
Скина ме от смех, Хари, оно бабите млого са прави, ама я маанах да помним ни едната...Ха- ха- Ептем мило ми станА!
-
Благодаря, Ирина!
От работа нямам време.
Така ме научи моята Баба Цветана.
Тя казваше:"Сине от работа не ме е страаа! Страаа ме е от виканье и разправии. Ти да гледаш да работиш, баба.
Дечицата да си гледаш..."
И така си я слушам досеги.
Она ми е като макьа!!! -
Ами като не се спираш често при мен...Наскоро пуснах една поема, с участници от сайта и там се "оплаквам" от теб....Смея се, разбира се, твоя е волята! Благодаря ти и се радвам, че ти е мило....
-
Поздравления, Ирина!
Толкова ми е мило наш говор да чуем!!! -
О, Пепи, така те чаках...А нали е по- добре тия измислени във връзка с нещо прякори, отколкото истинското ти име да е Нафталин, например! Като работех в Техническия университет, такива имена съм виждала и съм се чудела и на родителите и на студентите, които не са смеели да ги сменят.... А за пастите...си беше съвсем истина и тая Денка ми беше съученичка и сама си разказваше случката....
-
А аз ти благодаря, Исмаиле, че отново те виждам на страницата си! Даже мислех да те поздравя на 12.04! А то и нашите прякори понякога не са били добре понасяни от "потърпевшия", но е било непоправимо зло и е трябвало да го приемат с хумор, за да не се дразнят....
-
фитка - пуйка, мисирка. Не го знаех в тоя смисъл. Та Фиткана си е Пуйкана! 😅
митка - мери илиците - го знам
😅 и на мен ми се ходи на сладкарниаца с по поднос пасти на маса! -
До сега убеждавах себе си, Скити, че по-голям майсторлък се иска за стиховете, ама ония, класическите, където има и ритъм и рима и съдържание...А прозата...можеш да се развихриш с дълги описания и подробности, но не е съвсем така...Има опасност да отегчиш...от това се страхувах и не я предпочитах, че ако погледнеш какви коментари пиша....потвърждавам опасността! За което се извинявам на всички!!Благодаря ти за оценката! Важното е да се забавляваме взаимно, кой как може....
-
По отношение на прякорите българите-мюсюлмани сме привилегировани, защото имаме по един официален и по един неофициален прякор! По време на т.н. възродителен процес властите ни лепнаха насилствено официалния/ христианското ни име/, а пък другия го раждаше народния фолклор. Благодаря ти, Иржи, за темата, която подхващаш! Поздравления!
-
Еха, Иржи, беше ми много интересно! Разказала си всичко, по много приятен и непринуден начин! Забавлявах се с усмивка!
Поздрав и от мен! -
Един път и ти да ме намериш, Ели, още веднага...Утре вече дълбоко ще съм "затапена" и кой видял, видял....Радвам се на думите ти! Благодаря ти!
Днес съм щастлива, че много нови хора ме опознават! Добре дошъл, Костадин, до сега мислех, че поезията е моето амплоа!... Ще се старая да заслужа комплиментите!!
Шарена, Таня, и минала!...То няма вече кореняци за един град! И аз съм "ашладисана" софиянка и имам един стих "Откровено", в който споделям как са ме подигравали новите ми роднини, за едната изтървана диалектна дума "туч",
която значи плочата на печката , хем бях изчистила диалекта си до съвършенство, та до края я слагаха във всяка приказка, като мерудия на манджа!!...А аз написах този разказ за забавление, не с ирония към провинцията! И всичко написано е много идентично! Съществуващи хора от моето време... -
Шарена история
А и тези "софиянци", дето все за провинцията каканижат... -
Хей Иржи страхотно ме усмихна,в очакване съм на следващите ти разкази.Поздрав.
-
Много се забавлявах с тези смешни истории! Талант си, Иржи! Поздравления!
-
Много се радвам на присъствието ти, Дон Бъч! В разказчето ми няма грам измислица, нито случаите, нито прякорите! Употребила съм минало свършено време, въпреки, че съм била съвременник на всичко!! Сега не зная как е....
-
О, Роси, това е оценка от супер автор! Безкрайно благодаря! А аз още не мога да се успокоя от последния ти разказ "Живот след живота", за да коментирам....Знам, че всеки е "бмбашка"/както съм определила в разказа си, че нещата се различават едно от друго/. Ето аз не мога да пиша любовни стихове, а само хумор. А затова дали съм за проза си спомних как една приятелка от сайта ме определи така: "твоите коментари за другите понякога са по- хубави от стиховете ти!" Още не съм я чула сега как ще се изрази за разказа ми...
-
Колорити от близо и далеч. Най съжалих на Денка Пастата кавалера, защото съм бивал в положението му. Хай, завалията! То може ли пасти да яде, а пък друго да не ще? Разказчето е много приятно, непринудено и свежарско.
-
Докторе, на теб особено се радвам, защото само веднъж "стъпи" на моята страница и ме "отсвири".. И аз не смея да се появявам, въпреки, че всичко ти чета..
Благодаря ти и за оценката!
Зная, че всеки има какво да си спомни, Деа, и това е целта ми да "пусна фитила"! А пък за ученичеството какво мога да разказвам!....Но...друг път! -
Не се сравнявай с никой, Иржи! Всеки е уникален сам по себе си! Пиши и проза. Разказа е страхотен! Смях се и му се насладих!
-
Радвам се, Петър, че и ти си спомни подобни изрази...Това е целта! Затова на младини се трупат спомени, че после около теб "нито шава, нито мърда"...Благодаря, че ме посети.
Благодаря, Юри, аз имам "лошото" качество все да се сравнявам с другите и сама да си определям, че не тежа, колкото...еди кой си! И за стиховете е същото. Но, да си призная, нали все пак съм жена, не са ми неприятни комплиментите, въпреки и наполовина верни....Дори имам стимул от тях.Благодарна съм и да ме четете само...а ти си винаги много щедър! Много пъти си ми пускал "фитила" да публикувам нещо, което дълго отлежава и кой знае още колко щеше.... -
Много се забавлявах, Иржи! Благодаря ти, за което! Спомних си за прякорите в училище
-
Радвам се, че съм успяла да те забавлявам, Ире/ това е и едно от моите съкратени имена, каквито имах в изобилие../ А много време "отлежа" тоя разказ и все ме беше страх да го пусна, особено като прочитах някои много изискани такива на колеги от сайта... Благодаря ти!
Добре дошла на страницата ми, Милена! Винаги, когато чуя добри отзиви, придобивам желание веднага да започна да пиша друго...Благодаря, ще се постарая.... -
А аз сияя, когато чета коментарите ви, Смути, и съм щастлива ако сте се забавлявали! За разликата в манталитета на жителите на малкия и големия град, някои се стараят да я "изчистят", когато се преселят...Особено диалекта от северозапада! Но, когато си правехме "земляшки" срещи в София и без да е обявено се говореше на него и ставаше голям театър....Абе, спомени много....
-
Благодаря, Зигфрид, че ме посети... Моята страст е поезията, но тук човек може да "рисува" по- подробно. Ала като се види нещо така дълго и като нямат време, хората или го прескачат, или го оставят за после и го...загубват в калабалъка...Радвам се, че съм те усмихнала!
Това е целта, Миночка, всеки да си спомни нещо аналогично или да се забавлява....Като ученичка пишех писма на всичките си приятелки съз забавни историйки от ежедневието ни, те ми отговаряха кратко, но само и само да им пиша пак..И много се забавлявахме...Жалко, че не пазя нищо от онова време! -
Браво, Иржи! Чудесно е! Чудя се, защо досега не си публикувала и проза. Умееш много умело да разказваш, разсмя ме! А прякорите са... Ще чакам още твои творби. Браво! Браво! 😊🌷
-
Браво, посмях се и аз, наистина от всичко можеш да се оттървеш в малкия град , но от прякора, който ти лепнат и 2-3 поколения не могат..'' Кой тоя бе,... А т'ва е на Гошо ряпата внуката...''
-
Много ми хареса. Продължавайда разказваш, чакам с нетърпение продължението
-
Много колоритно си ги описала. Добре се позабавлявах 😊
-
Караш ме да се усмихвам, Иржи
Манталитета на хората в малкия и големия град са на светлинни километри един от друг, но нито едните са по-тъпи, нито другите по-граждани. Отделната единица прави масовката -
Иржи, стана ми много мило като го четях, защото и тук при нас местното население всички имат прякори. Навяваш спомени, които ме разсмиват . Настроението ми се оправи.Поздравявам те!
-
Леле, прекрасен разказ! Много ми беше интересно, смях се, усмихвах се, стана ми мило и топло... замислих се... завиждам на тези сърдечни взаимоотношения, далеч от големия град, които така колоритно и интересно си разказала! Много ти благодаря за това прекрасно преживяване!😊
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
