Не съм от тия дето.....
Реших да се пробвам в прозата!....Не че не мога, още като ученичка пишех "разкази с карфици". Нямаше компютър, а аз и пишеща машина нямах, на
ръка "съставях скелето", а после прикачвах подробностите на листчета с карфици...Та само веднъж после преписвах готовия разказ "на чисто"!
Но не съм от тия, дето пишат по зададена тема, затова се ровя в спомените си, които са далече по- интересни от настоящето ми!...Сега ще ви разкажа
малко събития, не толкова смешни, пак не днешни от моя роден град Лом.
В големия град има всичко по много- развлечения, произшествия, магазини, пазари и най- вече анонимност! Може да те познават в определени среди,
но за целия град си никой! Друго е в малкия.Всичко се забелязва и знае и коментира повече от новините по телевизора за Ковид! Друга подстрижка, нов
тоалет, гаджета, материални придобивки и т.н. И, когато се "обсъжда" нещо, то не е за Стоянов, Иванова, а..."На Мито Белята дъщерята- Вера Пъпката
май нещо е сгазила лука" или "Кольо Фу ...