Не съм от тия, дето...4
Зимата останах вкъщи не зарад обилния сняг, който непрекъснато валеше, а от един грип, който едва не ме “гътна”...Мъчителна беше тя и от несполуката в кандидатстването и от работата до сега, чувствах се като птица със счупено крило.Очаквах пролетта, бях сигурна, че носи по- хубави неща. И това се случи пак с намесата на Комсомола. Започнах работа в едно предприятие на пристанището за внос и търговия на стоки за тежката промишленост. Е, не беше кой знае какво, бях машинописка на фактури, но с голям колектив от интересни хора, а също и контакт с “външния свят”- идващите представители на заводите. Работата беше много, все бърза за свършване и не позволяваше и най- малка грешка, нито в тонажа, нито в цената, нито в банковата сметка! И, за да не се стига до драми, длъжни бяхме да си пишем навсякъде инициалите. От тях получих първия си прякор ИФ-а.
Всяка от нас имаше по няколко завода, за които отговаряше и един от моите беше Кремиковци. Неговия представител беше няка ...