Иржи (Ирина Филипова)
199 6666
9.06.2021 г., 21:34 ч.

Не съм от тия, дето...4 

  Проза » Разкази
554 8 33
11 мин за четене

 

           

                                                    Не съм от тия, дето...4

 

         Зимата останах вкъщи не зарад обилния сняг, който непрекъснато валеше, а от един грип, който едва не ме “гътна”...Мъчителна беше тя и от несполуката в кандидатстването и от работата до сега, чувствах се като птица със счупено крило.Очаквах пролетта, бях сигурна, че носи по- хубави неща. И това се случи пак с намесата на Комсомола. Започнах работа в едно предприятие на пристанището за внос и търговия на стоки за тежката промишленост. Е, не беше кой знае какво, бях машинописка на фактури, но с голям колектив от интересни хора, а също и контакт с “външния свят”- идващите представители на заводите. Работата беше много, все бърза за свършване и не позволяваше и най- малка грешка, нито в тонажа, нито в цената, нито в банковата сметка! И, за да не се стига до драми, длъжни бяхме да си пишем навсякъде инициалите. От тях получих първия си прякор ИФ-а.

 

Всяка от нас имаше по няколко завода, за които отговаряше и един от моите беше Кремиковци. Неговия представител беше някаква по- голяма “клечка”, а също и красавец. Само името му- малко шокиращо- Грозден...Където минеше оставяше една фина миризма на изискан одеколон. В колежките ми се забелязваше желание да се докарват и в делничните дни, правеха прически и все намираха повод да идват при мен, когато усетеха, че е дошъл. За няколко от тези, които бяха по- интересни ще разкажа…

 

Лили ТартОняка беше нещо като шеф на нас, дребните. Не зная от къде идваше прякора й. Дали от доста обемния й “дерниер”/задник/, дали защото се проявяваше все като тартор, та прехвърляше от работата си на другите. А аз най- вече бях постоянната й жертва. Беше убедена, че голяма част от кръвта й е циганска, т.е. огнена и всички или ще го оценят, или да внимават…

 

Минка ЦЪклавата /синеоката/ беше красива жена и като имаше майка шивачка, се фръцкаше с много и красиви дрехи. Също беше с много сложна прическа с милион буклички и ми беше любопитно дали ги реши всяка сутрин.. Знаеше си цената и нямаше нужда да се доказва, сигурна, че пожелае ли нещо- нейно е! Беше “недоволно” омъжена и с готовност да смени “оня баламурник” мъжа й с някой от командированите, та непрекъснато мяташе син поглед за подходящ. Изглеждаше, че Грозден беше “обречен” вече...

 

За Зора ПристанУшата се говореше не, ами тя сама разказваше, че като харесала един ерген и отишла да му “поиска ръката”. И не само това, ами още веднага останала у тях, пристанала се/ на диалект/.Не че приличало на сегашните “бракове” на семейни начала, а вдигнали сватба за чудо и приказ. Дали защото имаше щастлив брак, но пишейки, непрекъснато тананикаше някоя народна песен.

Раша Мострата твърдо вярваше, че от всяка стока има по един по-съвършен екземпляр, та за това служеше за мостра и ей, такава е тя...та се правеше на недостъпна, но кой знае, кой знае??

 

Мъжете не бяха толкова интересни, освен двама, които бяха братовчеди и си казваха “байно”/ братко/. Те правеха веселбата от нищото. За всяка казана дума имаше виц и главните герои- те, байновците. И както ни разсмиваха, като малко по- началници, ни дебнеха за грешки, имаха права и да “клеветят” и да наказват...А, че самите те допринасяха за тия грешки, не се интересуваха. Имаха много ревниви жени, които ги прибираха всеки ден щом свърши работното време.Те присъстваха и на всяка софра по повод на всички национални празници. Тогава мъжете им мълчаха като нарязана тиква и не беше интересно.

 

Другия чешит беше касиера Миков, който всички наричаха Мичето. Стар ерген, старомодно облечен и също забавен, но с някакъв черен хумор, който обиждаше. При всички лични поводи все пожелаваше “Да не остарееш”!! На по- закръглените казваше, да престанат да “плюскат”, на кльошавите- че толкова са зли, та не могат да напълнеят. Когато прекипя на всички, байновците решиха да отмъстят. В печатница беше отпечатан истински некролог, който с прискърбие съобщаваше, че скоропостижно се е споминал нашия колега Миков.. И бяха изредени “опечалените” поименно, т.е. ние. Не го залепиха по улиците, а само в службата, но още веднага бяха наказани- изпълнители, инициатори, опечалени...парично! За известно време цареше “траур” в настроението и поведението!

 

Най- хубавото от всичко беше обедната почивка. Цели два часа и едни ходеха на плаж, а други обядваха в къщи. И, понеже всички си имаха домашно вино, следобедите бяха много весели.. Аз още не обичах това питие, но с намесата на Съдбата, промених отношението си към него. Случайно ми откриха малокръвие/ анемия/ и препоръката беше – по една чаша вино с всяко ядене. Е, щом е една, ще се прежаля, но не посягах никак към втора...Само забелязах, че тя взе да се подменя с все по- голяма и...взе да ми харесва. Заруменях “естествено”, станах и весела…

 

В един момент, като се разнесЕ “оная миризма” обединяваща и разединяваща жените, и настроението придобиваше стихиен характер! Идва Грозден. Със и без причина посещаваха стаята ми, в надпревара да му предлагат всякакви услуги- кафе, обяд в стола, да му напишат нещо ако е спешно, до интереса към живота в онова “парче” от страната ни- столицата! Той охотно разказваше, не отказваше и “дребните услуги”, но не даваше твърди надежди на мераците… Дори не показваше предпочитание към която и да е. Докато един ден, най- неочаквано и пред 7-8 души покани мен на кино! Наистина беше като гръм от ясно небе, та не успях да обеля и дума, и той допълни- “след работа, ще гледаме “Слонът, моя приятел”. Другите също не успяха да се присъединят към групата, обхванати от шок.

 

Филмът бях гледала вече три пъти, защото в града ни имаше само две кина и всеки филм се прожектираше цяла седмица. Ако ни хареса и няма друго развлечение, го гледахме многократно. Та добре, че беше така, защото от вълнение нищо нямаше да разбера. Изненадващо и без моя “заявка” бях избрана аз, макар че докато гледахме не се случи нищо особено, дори ръката не ми хвана в тъмното. Неочакваното беше после, като излязохме и той предложи да се отбием в хотела, за да вземе някакви материали, които да занеса на директора! Защото няма да може да му ги предаде лично. Заминава в другата сутрин.

 

Шокиращо за мен, но се успокоявах, че нали всички знаят, че съм с него, нали пак ще идва, как ще погледне другите, ако…Тръгнах “смело”, но само не припаднах, когато в портиера разпознах съседа, живеещ до нас! Той съучастнически ми намигна, сякаш казваше “ И ти ли?”...Нали не знаеше за “мисията” ми! В стаята състоянието ми сигурно е било на хваната и трепереща от страх сърна, а и той е бил наясно още в службата, че съм адски старомодна. Не бях чувала до сега от никой колко съм красива, като майска роза, че погледът ми бил непорочен като сълза от млада крава! Боже, крава?! Че такива момичета има само в провинцията...Само ръцете му нежно ме галеха при всяко определение и това вече ми харесваше. Сега си заминава, но като дойде пак, ще е взел своето важно решение! Не се съмнявам, че беше свързано с мен! Така се разделихме, трябваше да чакам само и то…дълго!

 

На другия ден колежките едва не ме разфасоваха да научат “подробностите”. И не останаха доволни, как така нищо да не се случи? Добре, че устоях да не им разкажа за хотела, че кой знае какви щяха да ги съчинят.. Трябва да се е случило нещо “много любовно”, за да съм такава омърлушена след раздялата!

 

Започнаха едни дълги, безинтересни дни, в които нищо не се случваше, дори байновците бяха онемяли сякаш. Също като обявен траур. Освен Минка, никоя не беше нито с прическа, нито с празничен тоалет като преди. Някоя злобееше, че така ми се пада, след като отнех първото й място, други ме утешаваха за не знам точно какво и даже ми намериха разтуха! Това беше оперетата в града. Тя беше самодейна и в нея участваше почти цял град! Половината бяха артисти, оркестранти и обслужващ персонал. Другата половина- публиката. Държавата даваше само терена и декорите. Всичко друго- от самите артисти- дрехи, фалшиви бижута, гримове, прически. Аз бях от тях и всички оперети многократно преди бях гледала, но сега, друго е да си на сцената! Като прибавим осветлението и всички грижи, които лично прилагахме, изглеждахме толкова хубави...Нямах търпение да ида на репетиция през седмицата, а събота и неделя- на участие в представления! Несравнимо преживяване! Изглежда ме беше преболяло от несбъднатата връзка, докато…

 

Отивайки на работа в един понеделник, още на входа усетих познатата миризма! Значи Грозден току що беше дошъл! Боже, дали не ме е забравил, като с нищо не ме е запомнил! Е, наговори ми разни вълнуващи работи, дори имаше някакво обещание! Дали е взел това решение и дали е в моя полза?! И, докато “хвърчах” да стигна до стаята си, още в коридора някой ме сграбчи, първо ме издигна на високо, после ме завъртя шеметно и когато “слязох на земята”, пред 7-8 души наоколо, ме целуна...по челото! Той! Не зная кое чувство беше първо- радостта че го виждам, неудобството, че е пред толкова хора и изненадата от целувката и тя...по челото! Мислех, че така се целуват само умрелите! После бях запозната с правилата, че можеш да се радваш и насаме и в присъствието на хора, че във Франция хората се целуват при всяка среща, като поздрав, аз това знаех. Само, че при тях беше въздушно и три пъти и по бузите, а не по челото! Така де, изпитах малко разочарование, но после...Всичко си дойде на място.

 

Имаше истински целувки, срещи по градинки, ресторанти, разходки в дунавския парк и с параходче по Дунава, пак много хубави думи, но за онова решение...нито дума! Изгарях да го чуя, но “тактично” не питах! Изпращаше ме рано вкъщи, за да не “пострадам” нито от градските клюкари, нито от родителския гняв...Всичко в мен “пееше”, но не когато бях на сцената, а и наяве през деня и във фантазиите на сънищата ми! Просто бях щастлива! Реакцията на колежките ми беше и различна и почти еднаква! Лили и Минка показваха разочарование, че съм им отнела мястото, явно съм хитруша под прикритието на невинна физиономия! Как ще стана софиянка, като имам такова старомодно мислене?! Раша си “знаеше” цената и не би ме конкурирала! Само Зора се радваше ! А мъжете не бяха от тия дето имат мнение.

 

Тоя път Грозден се заседя по- дълго в града ни. Сигурно имаше и работа, но вероятно и зарад мен! Дойде да гледа и оперетата “Царицата на чардаша”, която се играеше в момента и после ония хубави думи, когато ме изпращаше, които разливаха такава топлина по цялото ми тяло! В същото време по улиците беше като на манифестация от народа, който беше излязал от представлението. На групи хората пееха арии, имитираха балетни стъпки, публиката продължаваше да се забавлява! Като се гледаше многократно всяка оперета, всички ги знаеха наизус! Виж, циганите правеха това след гледане на индийските филми. Грозден беше впечатлен от това “качество” на града ни. А нашата връзка като че стана тема № 1 , където и да се появехме и това не ме тревожеше, докато не се разбра и в семейството ми! Искаха да го видят, да преценят, като разберат намеренията му. За мое очудване той отказа, ще стане, но при следващото идване. Наближаваше да си ходи и това ме натъжаваше...Нещо като прощално отидохме на ресторант. Хем беше много приятно и бях щастлива, че сме заедно, хем все ме чоплеше нещо отвътре “защо?” Не ми е казал още за решението, което трябвало да вземе. Защо? Не пристъпи нито веднъж в моята старомодна психика с “по- смели” действия. Защо? Не пожела да се види със семейството ми сега. Защо?

 

Като трябваше да плати в ресторанта извади портфейла си и изведнъж мернах две снимки! Едната на красива жена, а другата на две малки деца! Поиска бързо да ги прибере, може би щеше и да каже нещо, но едва ли щях да го чуя. Кръвта ми беше в петите, погледът ми като мътен порой, ушите ми пищяха като сирена, а сърцето ми...дали го имаше или беше умряло на мига?!.. Не съм припаднала вероятно, защото осъзнавах, че тичам към къщи, а на гърба ми товар колкото планина. От гърлото ми излизаха само някакви задавящи хрипове, изразявайки многократно може би думата “женен”, “женен”, “женен”! Приказката свърши…

 

Според хиромантията всяка житейска грешка имаше шанс да се поправи чак след седем години. Не бяха минали толкова, но колкото бяха, ги прекарах в Лом като наказание. Нямах интерес към нищо и никого. Докато не се появи една командировка, която щеше да ме понесе в нов вихър, щеше и да ме “извади” от Лом, но за това… следващия път!

© Ирина Филипова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А аз мислех, Исмаиле, че вече си ме "отсвирил", като не се появяваш на моята страница от доста време...А, като и дъщеря ми е учителка и зная какво тежко време е напоследък за вашата професия, те извинявам...Радвам се, че ти е харесал моя разказ.А аз харесвам втората и особено третата част, където има повече случки..Може би си надникнал и в тях. Благодаря, че ми отдели време.
  • Като се захване човек да чете написаното от теб, Иржи, отърване няма! Макар и текста да е свързан с обикновена житейско-любовна история. Това означава само едно: че си добър разказвач. Поздравления!
  • Вече се притеснявах, Роси, че няма да ме откриеш, а държа на мнението на един толкова добър разказвач като теб! Казват всички, че чакат още продължения, ама аз мисля да не прекалявам и да поприключвам вече, че то и прекаления светец Богу не е драг!! За сега всички говорят с много думи, все суперлативи, ама като омръзне и ще започнат само с емотикони или с една дума...Значи съм прекалила. А има толкова много разказвачи..Разбрах по малкия разказ.Написала съм и аз, не като участие, а да се изпробвам, но няма да го пусна- всички други са толкова прекрасни, че само се сравнявам...Може по- късно.
  • Радвам се, че ти харесва, Зигфрид! Виждам, че си изчел всичките части. Аз не мислех, че ще пиша повече от една, но интересът ви към нея ме накара да продължавам и продължавам....
    Знаех си, че няма да ме отминеш, Пепи, при това съм ти задължена, въпреки, че твоя начин, както и на още някои не проработи, за да си оправя словореда.Просто не можеха да си разчетат езика Уиндолс на всички и Линокс,моя. Изпълних всички препоръки, ставаше и, като го пренеса на полето за публикуване...се "накъдряше" отвсякъде. Такива са трите части, чак в четвъртата- успях! Но съм ти безкрайно благодарна .
    А командировката ще следва или сега, или в следващата, последна част.. Но преди нея има още за разказване! Радвам се, че ти е интересно и ме намираш, дори да са ме затапили!
  • И ти си много сладкодумна, Мария, винаги имаш добри думи да докоснеш тънката струна на човек! Благодаря ти.Имах нужда от това след многото преживявания с тази част! Много време я "шлайфах", оформях външния вид, отлежаваше и когато изчезна, невероятно бързо я възстанових! Оказа се, че съм я запомнила почти наизуст! Не мисля да издавам книга, защото навън никой не се интересува нито от поезия, нито от проза, както в сайта...Има много начини да имаш нещо, което харесваш от тук. А дали ще продължавам с прозата, не съм сигурна за софийската част, дали Шехерезада ще има муза... Може би едноактни описания на случки с разни хора...Ти само не загубвай интереса си!
  • Прав си, Петър, в малкия град всичко се забелязва и това налагаше строг контрол от родители и учители. Нямаше и с толкова изкушения да се борят младите. Също и,който отиде да учи, едно, че му харесваше големия град/нормално е/, а в родния нямаше какво да работи и ставаше преселението..
    Не бива никой да се чувства виновен за това. И сега продължава да е същото!
    Предполагам, че много от приятелите ми - поети нямат вкус към прозата, затова ти се радвам, Смути, че си преодоляла това чувство към моите творби...
  • Иржи, прочетох с голямо удоволствие! Разказваш така увлекателно и образно, че ме пренесе във времето. Първата любов не се забравя и първият мъж разбил сърцето ти! За да разкажеш история от живота си и да грабнеш читателя се иска майсторство. А ти толкова умело и с чувство за хумор си го направила. Чакам с нетърпение следващата част.🍀🌺
  • Чакаме командировката
    Поздравления за увлекателния разказ!
  • Ох, ама как завладяващо разказваш! Много ми беше интересно! Продължавай, нямам търпение за следващата част! 😊
  • Миличка Иржи, бих си купила това, ако излезе в книга!💕 Нищо, че в нея не е описан живота на някаква знаменитост. Толкова увлекателно пишеш, че и сто страници да има пред мен, бих ги " глътнала" със същия апетит, за да стигна час по-скоро до края! Пиши, пиши миличка!👏 Чакам с нетърпение да видя следващите страници от живота ти!💕🌹🤗
  • Колоритно, колоритно! И ти и разказът ти Иржи Сладкодумна си и умееш да захласваш читателя, хем аз не си падам много, много по автобиографични неща.
  • Да, малките градчета предлагаха малко по-различен свят за живеене, патиархален, където думата на родителите не можеш да ''скършиш''колкото и да ти се иска. Някой скептично ще каже '' Е , много описателно ''но, не може да се предадат всичките емоции в 300 думи.. Написах реализация,.. като завърших '' вишо'', бре тук работа, там работа- нямаа, имаше тогава една категория служители ''заварено полужение ''учили-недоучили средно, държат се здраво един за друг и заминах в големия град по тези причини...Наблюдавам сега децата ни, липсата на препитание пак ги води в големия град или в чужбина.. кръговрат на живота
  • Прав си, Петър, току- що написах на Таня, да не го повтарям за целта на тия спомени- за хората, които не са живели там, може и да е интересно, а може и да е невероятно... Радвам се, когато разбера, че съм го написала разбрано и приятно, макар че нямам много опит в прозата. До сега пишех само хумор в стихове и пак ще се върна скоро на тях, като си доказах и това "можене".За себе си.А това за реализацията...не бива да търсим оправдание! Може би е просто предопределение...
  • Какво да кажа,... хубава поредица,.. върнах се на ''1''...'' реших да се пробвам в прозата,.. не че не мога...'' Можеш и още
    как, интересно пресъздаваш ''ония '' времена в малкия град, а сега се оправдаваме отидохме в София, Пловдив за да се'' реализираме...''
  • Радвам се, Таня, че ти е харесал разказът ми. Той и всичките му части са ехо от едно минало, каквото сегашните млади, живеещи по друг начин, не познават...
    И това за любовта си права- първата не се забравя...в което и да е време!
  • Прочетох разказа и много ми беше интересно. Така е, първата любов не се забравя лесно
  • Вече мислех, че си загубила интерес, Ели, като те нямаше в третата част, където имаше по- забавни преживявания... Може би защото се бавя при всеки нов, разказ, но сега имах много технически проблеми...Благодаря за интереса и се радвам, че ти харесва. Благодаря и за любими на всички.
  • Какъв хубав разказ! Образите са чудесно описани, представих си ги дори! Поздравявам те, Иржи! Много ми хареса!
  • Така е, Ида, младостта е прекрасната пролет в живота на човек! Всъщност всяка възраст си има своята хубост, но когато натрупаш спомени през младостта, има какво да подържа духа ти през останалите сезони!... Добре дошла на моята страница и благодаря!
    Благодаря, Юри, умееш а галиш с перце егото ми, а аз все се сравнявам, все съм недоволна от себе си! Моя хумор е само щипка, като подправка, за да се овкусят дългите писания, не е като твоя, да бъка във всеки ред! А по поставената задача започвам да мисля...Трябва да е нещо много подходящо!
  • Много си щедра и ласкава, Силве! Ти си тая величина, от която се възхищавах до сега и от сладкодумието ти и от интересната тематика на твоите произведения и от идеалната форма, която постигаш! За последното отговорих и на Марко, защото и двамата сте "виновни", че го постигнах....Беше много трудно, сигурно ще прочетеш в отговора към него, докато постигна тая съвместимост в двете системи- Уиндолс и Линокс. Участваха много хора, най-вече семейството ми. Когато го постигнах и с последния "гонг" - при някаква команда за сейфане, къде натиснах и...разказът изчезна безследно! Нямаше облаци, а сякаш гръм ме удари! Само ме беше страх да скоча от шестия етаж от яд! Написах го отново, докато го помнех- някои детайли бях забравила, вложих и нови и май стана по- добър, особено вида му! Но доста се изучих покрай тоя случай. Скоро ще приключа с ломските истории и ще реша дали да продължавам със софийските... Благодаря ти , че четеш.
  • Радвам се, Наде, че съм те усмихнала с моя разказ, въпреки че в него хуморът е само като подправката за манджата- не основна цел! Страх ме е да не удължавам много времетраенето за четене, защото човек губи интерес ако е много дълго, нали времето ни е скъпо, а и сме толкова много и всеки му се иска внимание....
  • Ех, Иржи! Супер си! Давай нататък!
    Представям си ги тези хора с прякорите, а аз за съжаление никога съм нямал такъв. Трябва да ми измислиш един! 😀
  • кликвах за публикуване.. всичко си беше по старому, не си разбираха езиците.После се оказа, че аз нямам уърд, но мога да пиша на файл райтър- той е като уърд. Покрай това научих много още неизвестни неща в компютъра, въпреки че работя вече пет години с него. Благодаря за оценките, тук пак имаш заслуга- да не използвам целия материал, който имам, а да разработвам по частичка, като имам право да вложа и художествена измислица... Ще напиша още една или две части и ще завърша ломския период, а после...не се знае!
  • Толкова обичам твоите коментари, Краси! Даже и пропя тук! Не гъделичкаш само, а ме "разфасоваш", което те доближава до замисъла ми и това ме радва!
    За който не е живял в малко провинциално градче и то по "онова" време, едва ли ще повярва колко са били чисти, с много задръжки,истински, младите ...Сега това изглежда смешно ... и на мен! Имам една кабинетна снимка от този период, толкова ясно "говори", ако можех да илюстрирам разказа си накрая...
    Толкова съм ти благодарна, Марко1 Толкова винаги съм искала да ми намерят грешките, да ми дадат съвет за нещо и ти беше един от тези...Аз не само не харесвах словореда си, дразнеше ме, но не знаех как да го оправя. Ти ме амбицира с пожеланието си да използвам коректора за подравняване.Ала като не знаеше, че сме на различни системи/ всички вие на уиндолс, аз на линокс/ се оказа задача с повишена трудност...И Силвия и Пепи се опитаха с клип, със стрелки да ми опишат стъпките.Е,правех го, но когато - ще продължа след малко!
  • Е- ха, слънчева ми стана облачната сутрин като видях посещението ви,
    Миночка, ти още нощес я видя, когато се престраших да пусна тая част! Като тече "малкия разказ" и толкова народ публикува... А и като да се случи при някого да си "лайкват" ли, "чатат" ли/ още не съм овладяла докрай тоя модерен език/ и бързо ме затапват. Но на прочелите ме вече благодаря, душата ми продължава да пее...
    Светличка, ти видя ли, как твоята "провокация" свърши работа?! Кой знае кога щях да го пусна , че и вечерта! Благодаря ти...
    О, Руми, не очаквах такава бърза реакция, като знам колко си заета...Благодаря ти, мила, За мен подкрепата, особено когато съм неуверена/ а това е винаги/, присъствието е много важно! Придобивам незабавно ищах да пиша още...Но, за да не отегчавам с тия истории, имам още малко и ще завърша ломската сага, а дали ще продължа със софийската....не съм решила.
  • Ех, младост, младост, къде си! Въпреки своята незрялости неопитност си хубава.
  • Иржи, съкровище си! Запленена съм от натюрела ти на разказвач. Струваше си чакането, от първия, до последния ред!
    Освен за сърцевината, нека те поздравя и за външния облик на текста, истинско удоволствие беше!
    Представям си какво му е било и на Грозден да знае, че ще замине. Но така е, човекът е човек, когато е на път, а жената е жена, когато е в ръцете на мъжа😉. 🌺
    С трепет очаквам следващата част, с много трепет! Браво, Иржи! Поздрави ⚘.
  • Сладкодумна си, Иржи! Смях се с глас, тръпнех в очакване, дожаля ми от вероломството на Грозден... Чакам следващата част!
  • Поздрави, Иржи ! Прочетох с голямо удоволствие.
    Хумора ти е вплетен в разказа и идва естествено, непринудено.
    Това се дължи на твоя весел нрав и талант да разказваш.
    Веднъж прочел първите два реда, читателят остава залепен, като с магнит за историята.
    Имаш талант за писане и ти пиши, не го пропилявай. А ние ще те четем.
    В разказа има една непрестореност, една чистота и наивност, която е много мила и която показва, че си добър човек, на когото лоша мисъл не минава през главата.
    Искрено се забавлявах и ми беше много приятно да прочета.
    Всички чакаме продължението !
    Поздрави !
  • "Дай ми целувка мили бъъъъъързо дай, скучен без теб и самият Рай..." това няма забравяне, Иржи "Тогава мъжете им мълчаха като нарязана тиква и не беше интересно." !!! Абе цели, нарязани - когато жената ти е стъпила с токчето в мозъка, дишането е подводно Останах с усещането, че не смееш много да "се вихриш" ... Докато си писала. Усетих "обраност" - току си отпуснеш душата и викам- айде сега ще каже за ролята в театъра и ти хоп- в другата тема. Най-много ми хареса тънкия хумор, който всъщност ме държа до края. Всеки има лични истории, но начина, по който разказваш твоите, прави читателят съпричастен. Очаквам продължението с усмивка!
  • Скъпа Иржи, чета поредицата с огромен интерес. Успявам да си представя абсолютно всичко което описваш, толкова е вълнуващо! Благодаря ти, че ни открехваш вратичка към толкова съкровени мигове! Няма нужда да казвам, че очаквам продължението с нетърпение!
  • Събуди определено интереса ми с първото влюбване и първата среща с мъжките тайни и лъжи. Царицата на чардаша също ми е любима.☺
    Продължавай, Иржи!🌹
  • Интересно преживяване , Иржи! Държи в напрежение, какво ще се случи. Много хубаво и завладяващо разказваш, радвам се, че се насладих. Ще чакам продължението! Поздрав!
Предложения
: ??:??