Jun 9, 2021, 9:34 PM

Не съм от тия, дето...4 

  Prose » Narratives
194 8 33
11 мин за четене

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А аз мислех, Исмаиле, че вече си ме "отсвирил", като не се появяваш на моята страница от доста време...А, като и дъщеря ми е учителка и зная какво тежко време е напоследък за вашата професия, те извинявам...Радвам се, че ти е харесал моя разказ.А аз харесвам втората и особено третата част, където има повече случки..Може би си надникнал и в тях. Благодаря, че ми отдели време.
  • Като се захване човек да чете написаното от теб, Иржи, отърване няма! Макар и текста да е свързан с обикновена житейско-любовна история. Това означава само едно: че си добър разказвач. Поздравления!
  • Вече се притеснявах, Роси, че няма да ме откриеш, а държа на мнението на един толкова добър разказвач като теб! Казват всички, че чакат още продължения, ама аз мисля да не прекалявам и да поприключвам вече, че то и прекаления светец Богу не е драг!! За сега всички говорят с много думи, все суперлативи, ама като омръзне и ще започнат само с емотикони или с една дума...Значи съм прекалила. А има толкова много разказвачи..Разбрах по малкия разказ.Написала съм и аз, не като участие, а да се изпробвам, но няма да го пусна- всички други са толкова прекрасни, че само се сравнявам...Може по- късно.
  • Радвам се, че ти харесва, Зигфрид! Виждам, че си изчел всичките части. Аз не мислех, че ще пиша повече от една, но интересът ви към нея ме накара да продължавам и продължавам....
    Знаех си, че няма да ме отминеш, Пепи, при това съм ти задължена, въпреки, че твоя начин, както и на още някои не проработи, за да си оправя словореда.Просто не можеха да си разчетат езика Уиндолс на всички и Линокс,моя. Изпълних всички препоръки, ставаше и, като го пренеса на полето за публикуване...се "накъдряше" отвсякъде. Такива са трите части, чак в четвъртата- успях! Но съм ти безкрайно благодарна .
    А командировката ще следва или сега, или в следващата, последна част.. Но преди нея има още за разказване! Радвам се, че ти е интересно и ме намираш, дори да са ме затапили!
  • И ти си много сладкодумна, Мария, винаги имаш добри думи да докоснеш тънката струна на човек! Благодаря ти.Имах нужда от това след многото преживявания с тази част! Много време я "шлайфах", оформях външния вид, отлежаваше и когато изчезна, невероятно бързо я възстанових! Оказа се, че съм я запомнила почти наизуст! Не мисля да издавам книга, защото навън никой не се интересува нито от поезия, нито от проза, както в сайта...Има много начини да имаш нещо, което харесваш от тук. А дали ще продължавам с прозата, не съм сигурна за софийската част, дали Шехерезада ще има муза... Може би едноактни описания на случки с разни хора...Ти само не загубвай интереса си!
  • Прав си, Петър, в малкия град всичко се забелязва и това налагаше строг контрол от родители и учители. Нямаше и с толкова изкушения да се борят младите. Също и,който отиде да учи, едно, че му харесваше големия град/нормално е/, а в родния нямаше какво да работи и ставаше преселението..
    Не бива никой да се чувства виновен за това. И сега продължава да е същото!
    Предполагам, че много от приятелите ми - поети нямат вкус към прозата, затова ти се радвам, Смути, че си преодоляла това чувство към моите творби...
  • Иржи, прочетох с голямо удоволствие! Разказваш така увлекателно и образно, че ме пренесе във времето. Първата любов не се забравя и първият мъж разбил сърцето ти! За да разкажеш история от живота си и да грабнеш читателя се иска майсторство. А ти толкова умело и с чувство за хумор си го направила. Чакам с нетърпение следващата част.🍀🌺
  • Чакаме командировката
    Поздравления за увлекателния разказ!
  • Ох, ама как завладяващо разказваш! Много ми беше интересно! Продължавай, нямам търпение за следващата част! 😊
  • Миличка Иржи, бих си купила това, ако излезе в книга!💕 Нищо, че в нея не е описан живота на някаква знаменитост. Толкова увлекателно пишеш, че и сто страници да има пред мен, бих ги " глътнала" със същия апетит, за да стигна час по-скоро до края! Пиши, пиши миличка!👏 Чакам с нетърпение да видя следващите страници от живота ти!💕🌹🤗
  • Колоритно, колоритно! И ти и разказът ти Иржи Сладкодумна си и умееш да захласваш читателя, хем аз не си падам много, много по автобиографични неща.
  • Да, малките градчета предлагаха малко по-различен свят за живеене, патиархален, където думата на родителите не можеш да ''скършиш''колкото и да ти се иска. Някой скептично ще каже '' Е , много описателно ''но, не може да се предадат всичките емоции в 300 думи.. Написах реализация,.. като завърших '' вишо'', бре тук работа, там работа- нямаа, имаше тогава една категория служители ''заварено полужение ''учили-недоучили средно, държат се здраво един за друг и заминах в големия град по тези причини...Наблюдавам сега децата ни, липсата на препитание пак ги води в големия град или в чужбина.. кръговрат на живота
  • Прав си, Петър, току- що написах на Таня, да не го повтарям за целта на тия спомени- за хората, които не са живели там, може и да е интересно, а може и да е невероятно... Радвам се, когато разбера, че съм го написала разбрано и приятно, макар че нямам много опит в прозата. До сега пишех само хумор в стихове и пак ще се върна скоро на тях, като си доказах и това "можене".За себе си.А това за реализацията...не бива да търсим оправдание! Може би е просто предопределение...
  • Какво да кажа,... хубава поредица,.. върнах се на ''1''...'' реших да се пробвам в прозата,.. не че не мога...'' Можеш и още
    как, интересно пресъздаваш ''ония '' времена в малкия град, а сега се оправдаваме отидохме в София, Пловдив за да се'' реализираме...''
  • Радвам се, Таня, че ти е харесал разказът ми. Той и всичките му части са ехо от едно минало, каквото сегашните млади, живеещи по друг начин, не познават...
    И това за любовта си права- първата не се забравя...в което и да е време!
  • Прочетох разказа и много ми беше интересно. Така е, първата любов не се забравя лесно
  • Вече мислех, че си загубила интерес, Ели, като те нямаше в третата част, където имаше по- забавни преживявания... Може би защото се бавя при всеки нов, разказ, но сега имах много технически проблеми...Благодаря за интереса и се радвам, че ти харесва. Благодаря и за любими на всички.
  • Какъв хубав разказ! Образите са чудесно описани, представих си ги дори! Поздравявам те, Иржи! Много ми хареса!
  • Така е, Ида, младостта е прекрасната пролет в живота на човек! Всъщност всяка възраст си има своята хубост, но когато натрупаш спомени през младостта, има какво да подържа духа ти през останалите сезони!... Добре дошла на моята страница и благодаря!
    Благодаря, Юри, умееш а галиш с перце егото ми, а аз все се сравнявам, все съм недоволна от себе си! Моя хумор е само щипка, като подправка, за да се овкусят дългите писания, не е като твоя, да бъка във всеки ред! А по поставената задача започвам да мисля...Трябва да е нещо много подходящо!
  • Много си щедра и ласкава, Силве! Ти си тая величина, от която се възхищавах до сега и от сладкодумието ти и от интересната тематика на твоите произведения и от идеалната форма, която постигаш! За последното отговорих и на Марко, защото и двамата сте "виновни", че го постигнах....Беше много трудно, сигурно ще прочетеш в отговора към него, докато постигна тая съвместимост в двете системи- Уиндолс и Линокс. Участваха много хора, най-вече семейството ми. Когато го постигнах и с последния "гонг" - при някаква команда за сейфане, къде натиснах и...разказът изчезна безследно! Нямаше облаци, а сякаш гръм ме удари! Само ме беше страх да скоча от шестия етаж от яд! Написах го отново, докато го помнех- някои детайли бях забравила, вложих и нови и май стана по- добър, особено вида му! Но доста се изучих покрай тоя случай. Скоро ще приключа с ломските истории и ще реша дали да продължавам със софийските... Благодаря ти , че четеш.
  • Радвам се, Наде, че съм те усмихнала с моя разказ, въпреки че в него хуморът е само като подправката за манджата- не основна цел! Страх ме е да не удължавам много времетраенето за четене, защото човек губи интерес ако е много дълго, нали времето ни е скъпо, а и сме толкова много и всеки му се иска внимание....
  • Ех, Иржи! Супер си! Давай нататък!
    Представям си ги тези хора с прякорите, а аз за съжаление никога съм нямал такъв. Трябва да ми измислиш един! 😀
  • кликвах за публикуване.. всичко си беше по старому, не си разбираха езиците.После се оказа, че аз нямам уърд, но мога да пиша на файл райтър- той е като уърд. Покрай това научих много още неизвестни неща в компютъра, въпреки че работя вече пет години с него. Благодаря за оценките, тук пак имаш заслуга- да не използвам целия материал, който имам, а да разработвам по частичка, като имам право да вложа и художествена измислица... Ще напиша още една или две части и ще завърша ломския период, а после...не се знае!
  • Толкова обичам твоите коментари, Краси! Даже и пропя тук! Не гъделичкаш само, а ме "разфасоваш", което те доближава до замисъла ми и това ме радва!
    За който не е живял в малко провинциално градче и то по "онова" време, едва ли ще повярва колко са били чисти, с много задръжки,истински, младите ...Сега това изглежда смешно ... и на мен! Имам една кабинетна снимка от този период, толкова ясно "говори", ако можех да илюстрирам разказа си накрая...
    Толкова съм ти благодарна, Марко1 Толкова винаги съм искала да ми намерят грешките, да ми дадат съвет за нещо и ти беше един от тези...Аз не само не харесвах словореда си, дразнеше ме, но не знаех как да го оправя. Ти ме амбицира с пожеланието си да използвам коректора за подравняване.Ала като не знаеше, че сме на различни системи/ всички вие на уиндолс, аз на линокс/ се оказа задача с повишена трудност...И Силвия и Пепи се опитаха с клип, със стрелки да ми опишат стъпките.Е,правех го, но когато - ще продължа след малко!
  • Е- ха, слънчева ми стана облачната сутрин като видях посещението ви,
    Миночка, ти още нощес я видя, когато се престраших да пусна тая част! Като тече "малкия разказ" и толкова народ публикува... А и като да се случи при някого да си "лайкват" ли, "чатат" ли/ още не съм овладяла докрай тоя модерен език/ и бързо ме затапват. Но на прочелите ме вече благодаря, душата ми продължава да пее...
    Светличка, ти видя ли, как твоята "провокация" свърши работа?! Кой знае кога щях да го пусна , че и вечерта! Благодаря ти...
    О, Руми, не очаквах такава бърза реакция, като знам колко си заета...Благодаря ти, мила, За мен подкрепата, особено когато съм неуверена/ а това е винаги/, присъствието е много важно! Придобивам незабавно ищах да пиша още...Но, за да не отегчавам с тия истории, имам още малко и ще завърша ломската сага, а дали ще продължа със софийската....не съм решила.
  • Ех, младост, младост, къде си! Въпреки своята незрялости неопитност си хубава.
  • Иржи, съкровище си! Запленена съм от натюрела ти на разказвач. Струваше си чакането, от първия, до последния ред!
    Освен за сърцевината, нека те поздравя и за външния облик на текста, истинско удоволствие беше!
    Представям си какво му е било и на Грозден да знае, че ще замине. Но така е, човекът е човек, когато е на път, а жената е жена, когато е в ръцете на мъжа😉. 🌺
    С трепет очаквам следващата част, с много трепет! Браво, Иржи! Поздрави ⚘.
  • Сладкодумна си, Иржи! Смях се с глас, тръпнех в очакване, дожаля ми от вероломството на Грозден... Чакам следващата част!
  • Поздрави, Иржи ! Прочетох с голямо удоволствие.
    Хумора ти е вплетен в разказа и идва естествено, непринудено.
    Това се дължи на твоя весел нрав и талант да разказваш.
    Веднъж прочел първите два реда, читателят остава залепен, като с магнит за историята.
    Имаш талант за писане и ти пиши, не го пропилявай. А ние ще те четем.
    В разказа има една непрестореност, една чистота и наивност, която е много мила и която показва, че си добър човек, на когото лоша мисъл не минава през главата.
    Искрено се забавлявах и ми беше много приятно да прочета.
    Всички чакаме продължението !
    Поздрави !
  • "Дай ми целувка мили бъъъъъързо дай, скучен без теб и самият Рай..." това няма забравяне, Иржи "Тогава мъжете им мълчаха като нарязана тиква и не беше интересно." !!! Абе цели, нарязани - когато жената ти е стъпила с токчето в мозъка, дишането е подводно Останах с усещането, че не смееш много да "се вихриш" ... Докато си писала. Усетих "обраност" - току си отпуснеш душата и викам- айде сега ще каже за ролята в театъра и ти хоп- в другата тема. Най-много ми хареса тънкия хумор, който всъщност ме държа до края. Всеки има лични истории, но начина, по който разказваш твоите, прави читателят съпричастен. Очаквам продължението с усмивка!
  • Скъпа Иржи, чета поредицата с огромен интерес. Успявам да си представя абсолютно всичко което описваш, толкова е вълнуващо! Благодаря ти, че ни открехваш вратичка към толкова съкровени мигове! Няма нужда да казвам, че очаквам продължението с нетърпение!
  • Събуди определено интереса ми с първото влюбване и първата среща с мъжките тайни и лъжи. Царицата на чардаша също ми е любима.☺
    Продължавай, Иржи!🌹
  • Интересно преживяване , Иржи! Държи в напрежение, какво ще се случи. Много хубаво и завладяващо разказваш, радвам се, че се насладих. Ще чакам продължението! Поздрав!
Random works
: ??:??