Не убивай!
Уморих се! Толкова ми е дотегнало от всичко, че ми идва да се изпаря! Да забравя за неволите си и да се скрия в нищото, напук на цялата помия на битието. На онзи омразник, наречен живот, който граби и обич, и мечти, и време...
Даваш от себе си, разкъсва се от любов сърцето ти, вярваш като последния наивник в светостта на чувствата си.
В доброто...А то?!.. Не иска да разцъфне на твоята улица. Отвръща на надеждите ти с неблагодарност, самота и скършени мечти. С предателства... Пуст живот на едно човешко същество. На моето.
Господи! Идва ми да завия с вълците!
После да блъскам и чупя, да изхвърля гнева си, ако ще да потроша и главата си.
Само мисълта за Александрина ме крепи да не направя някоя глупост и да не свия волана към първото крайпътно дърво.
Учудващо е каква убеденост имах да вразумя преди три години сестра си да запази живота под сърцето си.
Излъга я онзи нещастник Милен, до последно я увещаваше в любов и вярност. После я предаде и се ожени за друга.
Не съм го виждал от тогава, но съм му благодарен...За малката Алекс, която обикнах до полуда. Толкова, колкото и Петя...
Боли ме, Господи! Толкова ме боли, че искам да изкряскам...Към света, към небето, към живота, към Вселената.
Не бързам да натисна педала на газта, въпреки, че Алекс и сестра ми ме очакват да се завърна. Само дето все още не знаят, че връщам пръстена. Онзи, който тримата избрахме за моята Петя. Пръстен. Просто един пръстен, а толкова много означава за мен. Изящна изработка с цирконий, за който Петя се оказа неподготвена...Такова беше извинението ѝ.
Всъщност...Не ме заболя от отказа ѝ, а от признанието, че не съм единствения мъж в живота ѝ.
Боже, писна ми от предателства, повдига ми се. Имам нужда от свеж въздух. Спирам автомобила до банкета и слизам.
Жълтото на цъфналия кориандър пълни очите ми. Толкова е светло слънчевото му отражение, че потребността от приглушена светлина ме съсипва допълнително... За да не ослепея от силата и благодатта на природата.
Правя няколко крачки в нивата от жълто и спирам под огромния дъб. Пристъпвам внимателно и погледът ми се вторачва до дънера на дървото.
"Огромна е!"...Съзнанието ми се връща в действителността, а очите ми се изпълват с лъскавото тяло на змията.
Не съм запознат със змийския нрав в животинския свят... Само с този в човешкия.
Оглеждам се и инстинктивно посягам към огромния клон в нозете си.
" Добре, че има дървета. Със здрави корени и силни корони."
Влечугото се е проточило и сякаш ме подканя да го халосам през лъщящото като цирконий туловище. Замахвам, а въздухът застива някъде в гърлото ми.
" Студена твар!..."- Пищи из недрата ми насъбралият се гняв. Издишвам с усилие
и ръцете ми омекват като напечен от топлината кашкавал...Гъвкави и безпомощни, като змийско тяло под слънцето.
- Александрина! Моя свидна светлина на живота.- Рая е седнала на пода в хола, сграбчила дъщеря си.
Сълзите ѝ капят върху главицата на детето и не усеща присъствието ми.
Вдигам я и хлипането ѝ утихва за миг в прегръдката ми.
- Размразявах хладилника, когато я изпуснах от поглед!
Притискам я силно и усещам ускорения ѝ пулс.
- Качила се беше на стола, преди...Преди двадесетина минути... Надкрачила парапета на терасата.- Гъгне гласът на Рая в гърдите ми.
Става ми горещо и пресмятам времето, а то ме връща под дъба в нивата от жълто.
- Сграбчих я, и...- Хлипа Рая.
"Не убивай!"- Крещи всяка клетка от съзнанието ми...Набъбва и превзема жалкото ми същество.
После набързо разказвам за срещата си със змията, забравяйки за пръстена на Петя.
А Рая ме поглежда през сълзи и шепне:
- Доброто променя съдбата на обичните ни... Кармичния ни код... Бъдещето!
© Ивита Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за хубавите думи, Доче!
-
Впечатляваща история с поука. Харесах!
-
Благодаря, Акеми! 🙂
-
Чудно, Иви.
-
Благодаря, Наде!❤️
-
Написа мислите ми по твоя неподражаем начин, талантливке...
-
-
Марги! 🌹
-
И все пак! Докосна ме! Сериозно! Дълбоко!
-
Благодаря, Марги!
По- голямата част от тази история е взета от живота. -
Толкова съзвучно с мен, в този момент! Поздравления!
-
Благодаря за уважението, Петьо!
Благодаря за отделеното време, топлия коментар и хубавите пожелания, Иван.
Дейна, благодаря ти от сърце!
Бъдете здрави и вдъхновени, приятели! -
Много хубав разказ, хваща те веднага.
Поздрави, Ивита! -
Много рядко влизам в Откровения! Днес влязох и случайно попаднах на твоя разказ! Винаги съм се удивлявал на дарбата, която имаш! Всичко, което сътворяваш, те грабва още в началото. Не зная как го постигаш, навярно имаш голямо обичащо сърце, което те кара да твориш покъртителни творби. Непресекващ извор.Пожелавам ти, тази дарба да те съпътства винаги и всякога, навсякъде, за радост на почитателите ти! Поздравления за разказа, Ивита!
-
Обичам да чета такива разкази за човечността. Докосна ме.
-
Благодаря ти, Пепс!
-
Всичко е преходно. Разликата е в преодоляването и приемането
-
Благодаря ти, Стойчо.
Толкова топъл коментар... Прочете ме, Приятелю.
Не знам как го правя... Писането.
Потребност на духа е.
Ще гръмна някой ден, ако не излея болката си. -
Философията на живота и любовта е божествено прозрение.
"Got mit uns"! Не случайно в Германия вярват, че "Бог е в нас!"
Щом нарушим тази Божия заповед,ние нарушаваме баланса на божественото в нас и в природата.
Изгонени от Рая Адам и Ева вече са нарушили баланса между себе си и оттам в душите си.
Много ми допада този твой талант да въвеждаш читателя във вечната тема за любовта и борбата за опазването й в живота.
Поздравления, Ивита!🙏 -
Маестро Мисана! И аз ти благодаря, Приятелю!
-
Много силно пишеш, Иви.
Стисна ме за гърлото.
"- Доброто променя съдбата на обичните ни... Кармичния ни код... Бъдещето!"
Точно така е!
П.П. Благодаря ти, че коментира и постави в Любими материала ми за Шолц
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
