24 dic 2012, 14:52

Небесни гробища (3) 

  Prosa » Ficción y fantasy
612 0 1
6 мин за четене
Когато копитата зачаткаха по стария мост, извиващ позеленялата си снага високо, високо над матовите води на Леден камък, Елин се обърна, за да види Двореца и безкрайните поля и хълми, опасващи Верни град, блестящ в далечината като изгубена монета.
Каретата продължи да потраква по сочещия хоризонта път като оцветяваше следите си с жълтеникав прах. Пролетта се бе оказала необикновено суха и с нищо не пречеше на слънцето да изсмуква влагата от пробуждащата се земя. Някои намираха в това предзнаменования. Някои можеха да намерят предзнаменования в почти всичко. Хелиг не бе от тях. Суеверията му бяха чужди, както и голяма част от чисто човешките особености. Рядко трепваше от нещо, трудно бе да се разбере дали е искрен когато говореше. Събеседникът му често оставаше с натрапчивото чувство за измама - сякаш го заливаха с потоци небивалици, но със съвсем сериозен тон. Киселата му усмивка имаше способността да оставя усещането за откровено пренебрежение. Хората предпочитаха да застават на негов ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??