23 jun 2013, 21:57  

Небивалици

840 0 1
1 мин за четене

Безгрижието се натовари с грижи и тръгна към борсата на труда.

Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.

Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.

Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.

На кафето не му се нравеше да го стриват на прах, за да бъде изпито.

На касата хич не и допадаше омекналият ръждясал ключ, заврян в широката ù ключалка.

Старият ключ си мислеше:

– Ако имах младостта на безгрижието и неговите грижи, трудът сам щеше да ме намери. От хартия  джобът ми щеше да пращи по шевовете и макар и да бих бил горчив като кафе, касата нямаше да ми се цупи, а щеше да ме стиска в ключалката си... Да ме стиска в ключалката си, като захарно петле... Ееех!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...