23 jun 2013, 21:57  

Небивалици

846 0 1
1 мин за четене

Безгрижието се натовари с грижи и тръгна към борсата на труда.

Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.

Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.

Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.

На кафето не му се нравеше да го стриват на прах, за да бъде изпито.

На касата хич не и допадаше омекналият ръждясал ключ, заврян в широката ù ключалка.

Старият ключ си мислеше:

– Ако имах младостта на безгрижието и неговите грижи, трудът сам щеше да ме намери. От хартия  джобът ми щеше да пращи по шевовете и макар и да бих бил горчив като кафе, касата нямаше да ми се цупи, а щеше да ме стиска в ключалката си... Да ме стиска в ключалката си, като захарно петле... Ееех!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...