23 июн. 2013 г., 21:57  

Небивалици

841 0 1
1 мин за четене

Безгрижието се натовари с грижи и тръгна към борсата на труда.

Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.

Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.

Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.

На кафето не му се нравеше да го стриват на прах, за да бъде изпито.

На касата хич не и допадаше омекналият ръждясал ключ, заврян в широката ù ключалка.

Старият ключ си мислеше:

– Ако имах младостта на безгрижието и неговите грижи, трудът сам щеше да ме намери. От хартия  джобът ми щеше да пращи по шевовете и макар и да бих бил горчив като кафе, касата нямаше да ми се цупи, а щеше да ме стиска в ключалката си... Да ме стиска в ключалката си, като захарно петле... Ееех!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...