6 мин за четене
Алиф беше свършил добра работа и Гао беше успял да установи абсолютно трайни връзки с бунтовниците, използвайки ги за целите си - все пак се нуждаеше от снабдители. Да, трябваха му още диаманти на първо време, поне докато мините заработеха с пълния си капацитет. Колкото и да се опитваше, Гао усещаше, че нещо му се изплъзваше. Как не беше допуснал или поне усетил намеренията на Тиенмей? Когато се замислеше, не беше усетил нищо нередно или пък издайническо в поведението й. Сякаш тази жена беше точна като швейцарски часовник, които никога не изоставаше или пък избързваше. Това ли беше тайната на живота?
Толкова пъти Гао се беше изплъзвал и толкова пъти беше осъзнавал, че някой го преследва. Когато видя умиращата Тиенмей разбра, че този път беше много близо до това да загине. И все пак беше оцелял. Но къде беше смисълът? Цикълът беше безкраен. А Гао сякаш се въртеше в този неспирен кръговрат.
Алиф беше направил много, но Гао искаше да погледне цялата картинка. Сега вече имаше зад гърба си ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse