Алиф беше повече от доволен. Определено Лейди Смърт ненапразно носеше това име - тя щеше да бъде невероятно ценен съюзник за Гао Минг. Въпрос на време беше Гао да насочи атаката си към мегакорпорацията. Но той искаше да придобие сериозни позиции в Южна Корея, преди да тръгне окончателно на последния си поход.
Гао Минг знаеше добре, че скоро мегакорпорацията щеше да започне да се самоизяжда заради започналата чистка и искаше да даде най-доброто от себе си - трябваше да предложи на Лейди Смърт нещо в замяна, което да й даде реалната причина да си свърши работата добре. И той го беше измислил перфектно - щеше да й предаде самата Корея - на тепсия. А защо не и още нещо? Това беше капка в морето пред това да се разправи с мегакорпорацията и подмолните й ходове. Защо да не й преотстъпеше контрола над трите мафиотски семейства, а също и дори позиции в самото Макао, ако успееха да постигнат целта си? Това щеше да й покаже, че Гао Минг ценеше верните си служители.
Обикновените шарлатани използваха комбинираното въздействие между вълните на самия мозък и вълните на Шуман, а в различните състояния на съзнанието можеше да се постигне невероятно въздействие. Естествено, Гао Минг използваше нещо подобно, за да прехвърля енергия към своите адепти, тъй като самият той се беше съгласил да стане адепт на самия егрегорен дух на мегакорпорацията. Звучеше доста смахнато и брутално. И дори зловещо, но Гао знаеше добре какво прави и пипаше невероятно внимателно.
Алиф реши да действа така, че да свършеше всичко онова, за което беше изпратен - необходимо беше обединение на семействата.
Тънкият момент беше доколко самата Лейди Смърт щеше да бъде готова да сътрудничи - Гао Минг се надяваше да е достатъчно жертвоготовна за целите на неговия план.
В крайна сметка мегакорпорацията пазеше твърде старателно своите тайни. Мнозина вярваха и във фината настройка на Вселената, но Гао Минг знаеше, че това не беше точно така - имаше много тайни, които той щеше да използва именно заради това. Самият живот далеч не беше даденост, а една жестока подигравка и Гао Минг знаеше, че оцеляването му след всички изпитания дотук беше истинско чудо.
Гао Минг осъзнаваше, че тази фина настройка на живота беше илюзия - също както и твърдението, че множествената промяна на параметрите, щеше да облекчи именно същата фина настройка. Нещата бяха много по-сложни от това.
Алиф организира срещата между фамилиите, но не и преди да получи някакви гаранции от Дак Хо и Сео Юн. Определено имаше известни търкания между престъпните банди и това беше породено главно от факта, че източниците на приходи бяха ограничени, а рибният пазар беше един от основните. Съществуваше дори следната шега, че корейската мечта в Америка беше кореецът да се превърне в рибен доктор, тъй като самите собственици на магазини се въприемаха като хирурзи. Естествено, това показваше колко дълбоко в корейския бит беше пропит този важен детайл.
Дак Хо, макар и с белези от последното стълкновение, въобще не смееше да отстъпва и понеже самият Алиф му беше зад гърба реши да изиска някои условия за собствената си банда. Той не беше алчен, но искаше урегулиране на териториите и малко повече яснота. Първоначално Сео Юн мислеше да го прави по дяволите, но малко по-късно размисли, че можеше самият той да извлече полза. В крайна сметка беше истински късмет, че ченгетата не ги бяха спипали - още повече, че ковид кризата беше орязала доста от бизнес възможностите.
Дак Хо не можеше да не отчете факта, че годините се сменяха, а ситуацията - генерално погледнато - си оставаше същата. Представителите на Джопок, както беше известна корейската мафия, си оставаха низвергнати. Съществуваше дори думата гайсеки, което буквално означаваше кучи син. Те действително водеха кучешки живот. Точно тези връзки с останалите бяха основата на конструиране на идентитет.
Дак Хо изложи позицията си към Сео Юн:
- Няма смисъл да умираме като кучета, а трябва да се обединим. Трябва да вършим нещата по-тихо, по-умно и по-безмилостно.
- Съгласен съм - каза след кратко размишление Сео Юн, който само обмисляше по-нататъшните варианти, които произлизаха от това негово решение.
Лейди Смърт определено оцени жеста на Гао Минг да й прехвърли официално правомощията върху корейската мафия, а също и позициите в Макао - доколкото Гао Минг можеше да припари именно там. Тази територия все още се владееше от мегакорпорацията.
Малко по-късно Алиф им разясни и останалата част от плана - как да станат част от самия егрегорен дух. Всички те положиха кръвна клетва, която обвързваше душите им.
- Жертвата Ви към Гао Минг се оценява изключително високо - изрече Алиф, който също беше посветен в Китайското Дао. - Сега е време наистина да се залавяме за работа.
Спазвайки напътствията на самия Гао Минг, Алиф не им каза, че Гао Минг се беше превърнал в адепт на същия този егрегорен дух, чиято същност Гао Минг проучваше. Беше твърде рано да знаят това.
Лейди Смърт беше получила конкретни инструкции от Алиф - при връщането си в Япония да се отърве окончателно от Бокузо, но да не действа директно, а чрез подставени лица. Шпионската мрежа на престъпната кралица също щеше да остане под неин контрол.
Истината беше, че имаше твърде много сложни методи за справяне с Бокузо и трябваше да се внимава Тодака да не се усети веднага. Самият Бозуко отдавна се беше изолирал и това можеше да улесни донякъде нещата, но дали това щеше действително да се случи?
Изолацията на един гангстер можеше да се тълкува както като проява на огромна сила, така и като неявен знак за загуба на доверие - а Бокузо отдавна беше престанал да вярва на когото и да било. Имаше дори халюцинации. Поддържаше състоянието си с практикуване на бойни изкуства и реорганизиране на собственото си семейство, но рано или късно щеше да бъде изненадан от Лейди Смърт. Освен ако... Освен ако не я премахнеше първо той.
Гао Минг беше взел под внимание подобен сценарий и затова беше решил тайно да изпрати Ху в самата Япония, заедно с огромно количество сътрудници. Там никой не познаваше Ху и това щеше да има ключово значение за остраняването на Бокузо от пътя на безграничните амбиции на великия Гао Минг.
След съюза помежду си Дак Хо и Сен Юн трябваше да осъществят изключително тесни връзки с триадите - и по-точно с Хао и Тао, които вече бяха изградили логистичната структура - идеята на Гао Минг беше да използва пристанищата на Корея за тази цел. Така печалбата щеше да отива все при неговите хора. На мястото на Алиф Амандла щеше да се справя с бизнеса в Африка.
© Атанас Маринов Todos los derechos reservados