Дак Хо беше прав, когато беше казал, че ще вземе допълнителни мерки - в плановете му влизаше и Алиф. Но той искаше да разиграе ситуацията като умел гангстер, който знаеше какво прави. Алиф щеше да бъде изкупителната жертва - истинската брънка в плана на Дак Хо. Кореецът не беше оцелял в бруталните битки по улиците на Сеул на база на случайност или проява на излишна милост. По някакво чудо беше успял да се образова и да придобие онези умения, които му бяха нужни. Едва ли Алиф - колкото и опитен да беше - знаеше какво беше струвало това на Дак Хо. Дак Хо можеше да се превърне в един от най-основните хора на Гао Мин - наред с Але, Ху, Тао и Конг Минг - не че Алиф не влизаше в сметките на Дак Хо. Но тези тридесет процента, които му плащаха, бяха много. И не че Дак Хо беше стиснат - защо направо да не преговаряше със самия Гао Минг или поне с Лейди Смърт? Защо Алиф трябваше да бъде посредник в тези толкова сложни и донякъде необясними отношения?

Невропластичността щеше да му помогне в това отношение - това беше способността на мозъка да изгражда нови връзки вследствие на новите преживявания.

Много тънък момент беше, че Дак Хо знаеше как да използва ситуацията, в която самия Алиф се беше поставил в своя полза. Не беше за пренебрегване и друг момент - Алиф знаеше, че Гао Минг беше почти изградил империята си - оставаше му известна експанзия в Европа и в Америка. Но всички други места бяха малко или много под негов контрол или поне под контрола на хора, пряко или непряко свързани с него.

Същността в психологическата игра беше във един съществен факт - той трябваше да унищожи личността на Алиф и да увеличи неговата уязвимост, за да може да го контролира - по този начин той щеше да разполага с два невероятно силни коза, които можеха да му донесат победата.

Алиф също можеше да бъде използван като телепатичен приемник - но имаше един проблем. Дак Хо не искаше да слага всичките си яйца в една и съща кошница - все нещо можеше да се обърка за времето, през което невидимият отряд на Ян Вандерс щеше да го нападне.

Алиф беше натрупал грамадни капитали, но Дак Хо не знаеше най-съкровената му тайна - Алиф също имаше дете от Амандла - жената на Гао Минг. Не знаеше и че този син беше придобил чужда самоличност. За това не подозираше дори Гао Минг - или поне не беше показал признаци за това.

С течение на времето ситуацията можеше да се развие само в полза на Дак Хо. Джопок не беше просто някакво понятие - а цяло ново ниво на съзнание, което трябваше да отразява нивото на организираност на клана.

Лейди Смърт се беше върнала в Токио, но представители на нейното разузнаване й бяха съобщили за евентуалното нападение от страна на отряда на Ян Вандерс.

Токио беше особено красив по това време на годината - имаше нещо магично във факта, че нещата като че ли започваха наново - както преди почти тридесет години. Да, за това време се бяха случили достатъчно много обрати, но крайната цел си оставаше същата.

Да, твърде странно беше, че този отряд беше оцелявал при всички невероятно сложни условия, които бяха предвидени от хората на Гао Минг. Но онова, което никой не знаеше, беше, че Ши беше нейният собствен син - онзи, който беше заченат почти насила от Кеничи по заповед на самия Бокузо. Той беше изпратен в Китай, където беше подобаващо обучен, но и също той щеше да изиграе невероятно сложна роля в цялата борба за надмощие.

- Кръвта на Яшимара трябва да бъде отмъстена - каза Лейди Смърт, тъй като този завет й беше оставен от самия Тодака. - И то за да се разчистят всички тези стари сметки!

Да, най-вероятно на по-късен етап Лейди Смърт щеше да посегне и на неговия живот, но сега трябваше да се съобразят с някои текущата реалност. Хироюки беше сякаш потънал вдън земя, но Лейди Смърт знаеше, че той само очакваше подходящия момент, за да се покаже и да даде решаващия си глас в този конфликт на интереси.

Но защо пък Лейди Смърт да не използваше Дак Хо за интересите си - ако кореецът вярваше, че чрез нея работи за самия Гао Минг - не беше ли това като печалба от лотарията? Не беше ли най-правилното и отлично решение, което един лидер трябваше да вземе, за да може да оцелее?

Лейди Смърт не дължеше нищо на никого, но Гао Минг най-вероятно беше използвал сериозно Китайското Дао и я беше обвързал с метафизичен дълг - което пък означаваше, че най-вероятно той имаше дълбокъ замисъл за по-нататък. Може би пък беше изтървал групата на Ян Вандерс нарочно? Може би дори това беше част или пък някаква форма на метафизичен сценарий?

Ши щеше да изиграе ролята си докрай, а какъв по-добър начин от този Лейди Смърт да водеше за носа Бокузо - и въпреки всичко тя знаеше, че той не е глупак - беше прекалено дълго в тази игра, за да оставя всичко просто на плещите на самия Джиро - най-вероятно беше обмислил и пуснал в действие и други варианти.

Токио имаше странно привличане - в крайна сметка оттук самата мегакорпорация беше започнала своята глобална експанзия - и може би именно тук щеше да свърши всичко.

След като напусна резиденцията на Дак Хо, Хюн Шик осъзна колко дълбок и сериозен беше замисълът на Дак Хо - неговият шеф щеше да инициира по много хитроумен начин една игра на естествен подбор - и нямаше да си навлече гнева на никого - така щеше да остане незабелязан максимално дълго време. Играта на Дак Хо беше подобна на древната китайска игра го, където всеки от опонентите се опитваше да завладее максимално много територия и накрая да задуши противника си в собствената му безпомощност. Да, Хюн Шик щеше да изпълни заповедта на Дак Хо - той може би имаше шанс да стане новият истински император - и все пак не всички карти бяха раздадени все още.

Имаше обаче един особен момент - играта го беше създадена само за двама - може би тези двама щяха да бъдат Дак Хо и Гао Минг?

На излизане Хюн Шик си каза, че мястото, където се беше укрепил Дак Хо беше почти непревземаемо - имаше вариант и отряда да го причака при пътуването му от тази резиденция до офис сградата му в центъра на Инчеон - това означаваше старателно проверяване на трасето - милиметър по милиметър, но Хюн Шик осъзнаваше, че може би имаше и много по-сложни варианти за осъществяване на опита за покушение. Не беше изключено отряда да активираше и вакуумна бомба - при която всичко наоколо оставаше непокътнато, а хората измираха безвъзвратно в радиус от поне триста метра в периметъра на детонацията. При мнозина от тях можеха да настъпят множество дори невидими с просто око наранявания като спукани тъпанчета, спукани бели дробове или пък мозъчни сътресения - беше напълно възможно и разкъсването на вътрешни органи. Действийто й беше доста интересно - преминаваше на два етапа. При първият се разпръскваха във въздуха летливо вещество, а при втория - когато това вещество се разширеше достатъчно, по-мощният експлозивен заряд се възпламеняваше. Ефектът беше невероятно мощен и разрушителен. Въпреки че това звучеше като сценарий за армагедон, Хюн Шик имаше огромен опит и знаеше, че не биваше да подценява никакви възможни сценарии. Срещу това имаше много малко варианти за контра реакция - почти никакви. Още повече ако изобщо решаха да прибягнат до подобни средства. И Хюн Шик реши да се консултира и с някои от задграничните си връзки - по максимално тайни шпионски канали. Те подвърдиха, че опасенията му са относително реални, но в същото време не отчетоха твърде висок риск в това отношение - явно отрядът на Ян Вандерс щеше да разчита на по-конвенционални методи за премахването на Дак Хо, който можеше да се превърне в напълно непреодолим фактор и да диктува накъде щеше да пътува синтетиката - наред с някои от най-основните китайски кланове - членове на Триадите. И все пак щеше да вземе всички възможни мерки, за които се досетеше.

Хюн Шик беше бивш член на Група със специално предназначение 707 - най-елитната бойна част в Южна Корея. Но след като напусна структурите за вътрешна сигурност, беше събрал екип от наемници и се беше превърнал във водач на малката частна армия на Дак Хо. Един отличен водач - готов да изпълни дълга си докрай.

- Най-вероятно стрелците ще искат да осъществят възможно най-далечен изстрел, но е възможно и да се опитат да щурмуват сградата - така че най-добре да не знаят точното местоположение на шефа - каза Хюн Шик.

След това се залови да дава инструкции - не знаеше, че Чин Хае и самият Со също щяха да оформят част от защитната стратегия на Дак Хо.

Со беше дал думата си на Дак Хо, че щеше да следи Чин Хае за всяко евентуално отклонение от плана, а самият Дак Хо щеше да следи Алиф.

Имаше обаче редица неизвестни - какво се беше случило със сина на Гао Минг от Амандла, със другият й син - от Алиф, и не на последно място на коя страна щяха да застанат Древните.