Дак Хо беше прав, когато беше казал, че ще вземе допълнителни мерки - в плановете му влизаше и Алиф. Но той искаше да разиграе ситуацията като умел гангстер, който знаеше какво прави. Алиф щеше да бъде изкупителната жертва - истинската брънка в плана на Дак Хо. Кореецът не беше оцелял в бруталните битки по улиците на Сеул на база на случайност или проява на излишна милост. По някакво чудо беше успял да се образова и да придобие онези умения, които му бяха нужни. Едва ли Алиф - колкото и опитен да беше - знаеше какво беше струвало това на Дак Хо. Дак Хо можеше да се превърне в един от най-основните хора на Гао Мин - наред с Але, Ху, Тао и Конг Минг - не че Алиф не влизаше в сметките на Дак Хо. Но тези тридесет процента, които му плащаха, бяха много. И не че Дак Хо беше стиснат - защо направо да не преговаряше със самия Гао Минг или поне с Лейди Смърт? Защо Алиф трябваше да бъде посредник в тези толкова сложни и донякъде необясними отношения?
Невропластичността щеше да му помогне в това ...