Беше почти невъзможно за Лизи да пренасочи мислите си от разкритията, които току-що направи, към гостите. Една част от нея всъщност се изкуши да каже на Франк, че ще се престори, че не е тук, за да могат да поговорят още, но друга й напомни, че далширът не беше обикновен благородник, а принц. Принц, който бе дошъл на крака при нея.
Старото възпитание се обади и тя скочи от леглото, затваряйки вратата на спалнята, за да не видят случайно разхвърляните чаршафи. Тичайки до банята, се провикна:
– Един момент!
Вътре побърза да измие съня от очите си и да въдвори някакъв ред в косата си. Това оставяше проблема с облеклото й. В единия вариант щеше да се разхожда практически полугола, в другия щеше да носи измачкана мъжка риза. Момичето издиша шумно през носа си, закопча още няколко копчета на ризата, решавайки да остави и двамата да мислят каквото си искат за отношенията й със Сам.
Обърна се да излезе, а на прага до отворената врата стоеше Франк, скръстил ръце на гърдите си и гледайки я крити ...