Зад нея Чарли се пресегна и прегърна и двамата.
– Да не си посмяла да ни плашиш така отново.
– Ще се опитам. – обеща задавено.
Не знаеше колко време останаха така. Никой от тях не изглеждаше да има намерение да я пуска скоро, а тя, макар да чуваше сърцата и на двамата като топовни изстрели в ушите си, не искаше да помръдне. Едва успяваше да осмисли, че бяха живи и бяха успели.
Отдръпна се рязко. Бяха ли успели?
– Мъртва ли е? – попита напрегнато.
– Да. – Сам я придърпа отново към себе си и приглади косата й. – Мъртва е.
Лизи скри лице в гърдите му. Усети вибрацията на гласа му чак в очите си и изведнъж миризмата на маслото, с което бе намазан, и тази на озон от Чарли бяха единственото, което можеше да подуши. Удари я право в главата.
– Боли ли те нещо? – попита я Сам.
Лизи знаеше какво става. Същото се бе случило и предния път, когато Сам я храни от себе си. Сега се опита да озапти атмата, която бушуваше в тялото й, но имаше усещането, че просто няма къде да я прибере. Сякаш целият й к ...