Елизабет изскочи в задния двор и се насочи право към Финиан. Той беше с гръб към нея, но русият мъж я забеляза и така му подсказа, че нещо се приближава зад гърба му. Ако се съдеше по изражението му, когато се обърна и я видя, май щеше да се зарадва повече, ако бяха цяло ято мори. Лизи му се усмихна чаровно.
– Хей, Фин.
Изражението на Финиан беше объркано за момент, вероятно защото не го бе наричала по този начин, откакто се познаваха, и тъкмо когато изглеждаше, че най-после щеше да каже нещо, русокосият го изпревари.
– Господин Калахан, ето я най-после и вашата чаровна придружителка – каза той със сияйна усмивка.
– Какво правиш тук? – попита я страшникът с не особено сияйна гримаса.
Лизи предпочете да го игнорира и вместо това да поздрави другия мъж.
– Здравейте – каза и протегна ръка към него. – Елизабет Шей.
– Лейди Шей – мъжът пое ръката й, приведе се и я докосна леко с устни. Това беше поостарял маниер, привичен за по-възрастните господа от висшите кръгове на Рива и напълно обратн ...