8 min reading
Елизабет изскочи в задния двор и се насочи право към Финиан. Той беше с гръб към нея, но русият мъж я забеляза и така му подсказа, че нещо се приближава зад гърба му. Ако се съдеше по изражението му, когато се обърна и я видя, май щеше да се зарадва повече, ако бяха цяло ято мори. Лизи му се усмихна чаровно.
– Хей, Фин.
Изражението на Финиан беше объркано за момент, вероятно защото не го бе наричала по този начин, откакто се познаваха, и тъкмо когато изглеждаше, че най-после щеше да каже нещо, русокосият го изпревари.
– Господин Калахан, ето я най-после и вашата чаровна придружителка – каза той със сияйна усмивка.
– Какво правиш тук? – попита я страшникът с не особено сияйна гримаса.
Лизи предпочете да го игнорира и вместо това да поздрави другия мъж.
– Здравейте – каза и протегна ръка към него. – Елизабет Шей.
– Лейди Шей – мъжът пое ръката й, приведе се и я докосна леко с устни. Това беше поостарял маниер, привичен за по-възрастните господа от висшите кръгове на Рива и напълно обратн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Можете да намерите още от историята на Лизи тук:
facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com