Две говорещи очи. Две дълбоки езера. Две бездънни вселени. Две искрящи слънца. Един поглъщащ поглед. Болезнено доверие. Искрена преданост. Единственост. И… два угасващи лъча…
…………………………………………………………
Неделко е само един съвсем обикновен човек над средна възраст. Живеещ в едно още по-обикновено и забутано място, което уж е част от една обща територия, пък е като изоставено, нежелано дете. Захвърлено и забравено, да се оправя както си може. Територията някои я наричат Държава, а захвърленото ù дете, изродено вече в някакъв странен мутант, оцеляващ напук на всички физични и икономически закони, се е приютило между една голяма река и една китна стара планина. Там съществува това място, на което Господ му бе дал прекрасна природа и бе отсекъл: ”Тук ще има много красота и още повече мъка!” И така, в тоя необясним микс от красива природа и хорска мизерия, в мястото, наречено Северозапад, живее Неделко. В едно населено място, което собствените му жители, за да не го нарекат неприлично “Гъ..т на ...