Неделя като неделя, и не съвсем...
Апетитно се разнасяше аромат на кафе. Всички прозорци бяха широко отворени и все още хладният полъх на течението нежно галеше Симо по голотиите.
- Ама ти още ли си тук? Необлечена, негримирана, няма ли да закъснееш за кафето с приятелките?
- Няма да ходя на кафе - троснато му отвърна Роси и с чаша кафе в ръка се тросна по хавлия на дивана и грабна дистанционното.
- А в мола? Аз ли ще ходя?
- Няма мол! Днес ще почивам!
- Затова ли заведох децата у баба им и дядо им? Пускам пералнята и започвам да чистя и готвя, а тя - щяла да си почива!!! Само да ми се пречкаш!
- Ти ли ще ми кажеш къде ще си пия кафето? И да не забравиш да идеш до супера да ми купиш газирана вода! - опъна се в цял ръст на Дивана Роси и се зарови в програмите на телевизията.
- Росицо, така ли мислиш цял ден да ми висиш на главата? Довечера да не питаш що ме боли! Я, ако обичаш, не ни разваляй неделята, че...
И скандалът започна! 😅 🤣
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© П Антонова Todos los derechos reservados
. У нас в неделя не се чисти, защото е неделя 
