НЕДОБРОНАМЕРЕНОСТ
Тити качи отпуснатото си тяло в сивия спортен “Хюндай”, подарък от баща му, и потегли по пътеката. Понякога имаше усещането, че оградата на тази къща е висока сто метра.
Металната врата се отвори, за да изхвръкне през нея колата на кривия, неоправен път, след това се затвори.
Целият му нос пареше. Чувстваше се изпълнен с много енергия, затова прекалено тихият мотор го нервираше, ядосваше го и това, че не чува гумите, а пътят е толкова лош и целият в дупки от дъждовете.
Щеше да се спусне към центъра на града, където щеше да чака по светофарите, може и задръствания да има. Обещал беше на Мила, че ще вземе билети за премиерата на театъра. Ако не беше в къщата, когато тя се обади, щеше просто да хване такси, но сега нямаше как.
“Ще трябва да си взема един апартамент пó към центъра” – помисли.
Обичаше да кара бързо, но искаше да бъде внимателен. Възпитанието изисква да правиш, каквото искаш, стига да не пречиш на другите…
Внезапно пред колата на Тити изскочи момче с широк, ...