Недобронамереност

НЕДОБРОНАМЕРЕНОСТ

Тити качи отпуснатото си тяло в сивия спортен “Хюндай”, подарък от баща му, и потегли по пътеката. Понякога имаше усещането, че оградата на тази къща е висока сто метра.
Металната врата се отвори, за да изхвръкне през нея колата на кривия, неоправен път, след това се затвори.
Целият му нос пареше. Чувстваше се изпълнен с много енергия, затова прекалено тихият мотор го нервираше, ядосваше го и това, че не чува гумите, а пътят е толкова лош и целият в дупки от дъждовете.
Щеше да се спусне към центъра на града, където щеше да чака по светофарите, може и задръствания да има. Обещал беше на Мила, че ще вземе билети за премиерата на театъра. Ако не беше в къщата, когато тя се обади, щеше просто да хване такси, но сега нямаше как.
“Ще трябва да си взема един апартамент пó към центъра” – помисли.
Обичаше да кара бързо, но искаше да бъде внимателен. Възпитанието изисква да правиш, каквото искаш, стига да не пречиш на другите…
Внезапно пред колата на Тити изскочи момче с широк, като на черните хип-хоп изпълнители, панталон, шапка и тъмни очила. Понеже нямаше знаци, нито зебра, се получи като в някакъв филм: хлапето се покатери на предния багажник, изтрополявайки като някакъв предмет, Тити натисна спирачките, момчето лепна за миг уплашена физиономия на предното стъкло и се изтърколи настрани.
Тити изскочи от колата. Стори му се, че не го е ударил адски силно. Видя момчето, седнало до предната гума. Когато Тити се наведе над него обаче, то скочи изведнъж и побягна бързо.
“Уплаши се” – помисли си той, обърна се и тогава чу някаква млада жена да крещи от тротоара:
– Чантата ми! Взе ми чантата! Спрете го!
Погледна в посоката, в която беше избягало момчето, но него вече го нямаше.
Скочи обратно в колата. В никакъв случай не му се оставаше на това място, а и трябваше да вземе билети за премиерата. Изсекна бързо носа си в бяла хартиена кърпичка и погледна мрачно в нея.
– Тази всичката недобронамереност – без да иска каза гласно – ето къде е проблемът!
След което запали мотора и тръгна рязко.