14 sept 2007, 23:15

Недовършено

  Prosa
1K 0 4
 Така и не го завърших, надали някога ще го завърша, но все пак:

  Нещо кратко, скромно и сърцестоплящо. Нещо мило, дребно и запомнящо се. Един жест?

  Дали е достатъчен? Със сигурност.

  И после се учиш да обичаш. Но истински, не на майтап. Даваш от любовта си на тези, които мислиш, че заслужават, други ги пропускаш, за трети изобщо не се сещаш. След това очакваш тези, на които си дал, да ти отвърнат..

  Какво очакваш? Няма ли да получиш своята “отразена” любов от тях? Понякога и тя ти стига, понякога имаш нужда от лъжичка любов, а друг път – от цяла водна чаша. Която ще взимаш на гладно, защото така е по-сладко.

  А понякога макар и съвсем рядко имаш нужда от омраза. Хайде, признай си, случвало ти се е. Ей така, защото отвътре всичко е умряло и не знаеш как да го съживиш. Решил си,че чрез някакъв кривозамислен мазохизъм, ще събудиш у себе си добрите чувства отново или поне някакви чувства. За да започнеш да чувстваш отново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ни най-малко! Обмислям! А и животът ми е доста "интересен"... Особено напоследък!
  • На мен ми се струва доста хаотично,но аз май и в такова настроение го написах.
    Нели,благодаря ти много.Наистина се радвам,че ти е харесало.
    Пенко - предполагам, аз май съм едва -едва навлязла в тази джунгла.Предстои ми едно дъъъълго пътешествие ^^ А какво стана с твоето желание да допишеш онзи разказ?Май позаглъхна.
  • В джунглата на чувствата е много сложно. Но колкото по-напред в живота отива човек, толкова повече оредява тя и по-лесно се намира пътека напред. Това се нарича опит.
  • Напротив, завършено като замисъл - с отворен край - за път нанякъде. Много хубаво, поздрави!

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...