14.09.2007 г., 23:15

Недовършено

1K 0 4
 Така и не го завърших, надали някога ще го завърша, но все пак:

  Нещо кратко, скромно и сърцестоплящо. Нещо мило, дребно и запомнящо се. Един жест?

  Дали е достатъчен? Със сигурност.

  И после се учиш да обичаш. Но истински, не на майтап. Даваш от любовта си на тези, които мислиш, че заслужават, други ги пропускаш, за трети изобщо не се сещаш. След това очакваш тези, на които си дал, да ти отвърнат..

  Какво очакваш? Няма ли да получиш своята “отразена” любов от тях? Понякога и тя ти стига, понякога имаш нужда от лъжичка любов, а друг път – от цяла водна чаша. Която ще взимаш на гладно, защото така е по-сладко.

  А понякога макар и съвсем рядко имаш нужда от омраза. Хайде, признай си, случвало ти се е. Ей така, защото отвътре всичко е умряло и не знаеш как да го съживиш. Решил си,че чрез някакъв кривозамислен мазохизъм, ще събудиш у себе си добрите чувства отново или поне някакви чувства. За да започнеш да чувстваш отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ни най-малко! Обмислям! А и животът ми е доста "интересен"... Особено напоследък!
  • На мен ми се струва доста хаотично,но аз май и в такова настроение го написах.
    Нели,благодаря ти много.Наистина се радвам,че ти е харесало.
    Пенко - предполагам, аз май съм едва -едва навлязла в тази джунгла.Предстои ми едно дъъъълго пътешествие ^^ А какво стана с твоето желание да допишеш онзи разказ?Май позаглъхна.
  • В джунглата на чувствата е много сложно. Но колкото по-напред в живота отива човек, толкова повече оредява тя и по-лесно се намира пътека напред. Това се нарича опит.
  • Напротив, завършено като замисъл - с отворен край - за път нанякъде. Много хубаво, поздрави!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...