Нещо кратко, скромно и сърцестоплящо. Нещо мило, дребно и запомнящо се. Един жест?
Дали е достатъчен? Със сигурност.
И после се учиш да обичаш. Но истински, не на майтап. Даваш от любовта си на тези, които мислиш, че заслужават, други ги пропускаш, за трети изобщо не се сещаш. След това очакваш тези, на които си дал, да ти отвърнат..
Какво очакваш? Няма ли да получиш своята “отразена” любов от тях? Понякога и тя ти стига, понякога имаш нужда от лъжичка любов, а друг път – от цяла водна чаша. Която ще взимаш на гладно, защото така е по-сладко.
А понякога макар и съвсем рядко имаш нужда от омраза. Хайде, признай си, случвало ти се е. Ей така, защото отвътре всичко е умряло и не знаеш как да го съживиш. Решил си,че чрез някакъв кривозамислен мазохизъм, ще събудиш у себе си добрите чувства отново или поне някакви чувства. За да започнеш да чувстваш отново.
© Ани All rights reserved.