Рима (Ани)
77 422
14 сент. 2007 г., 23:15

Недовършено 

  Проза
868 0 4
1 мин за четене
 Така и не го завърших, надали някога ще го завърша, но все пак:

  Нещо кратко, скромно и сърцестоплящо. Нещо мило, дребно и запомнящо се. Един жест?

  Дали е достатъчен? Със сигурност.

  И после се учиш да обичаш. Но истински, не на майтап. Даваш от любовта си на тези, които мислиш, че заслужават, други ги пропускаш, за трети изобщо не се сещаш. След това очакваш тези, на които си дал, да ти отвърнат..

  Какво очакваш? Няма ли да получиш своята “отразена” любов от тях? Понякога и тя ти стига, понякога имаш нужда от лъжичка любов, а друг път – от цяла водна чаша. Която ще взимаш на гладно, защото така е по-сладко.

  А понякога макар и съвсем рядко имаш нужда от омраза. Хайде, признай си, случвало ти се е. Ей така, защото отвътре всичко е умряло и не знаеш как да го съживиш. Решил си,че чрез някакъв кривозамислен мазохизъм, ще събудиш у себе си добрите чувства отново или поне някакви чувства. За да започнеш да чувстваш отново.

© Ани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ни най-малко! Обмислям! А и животът ми е доста "интересен"... Особено напоследък!
  • На мен ми се струва доста хаотично,но аз май и в такова настроение го написах.
    Нели,благодаря ти много.Наистина се радвам,че ти е харесало.
    Пенко - предполагам, аз май съм едва -едва навлязла в тази джунгла.Предстои ми едно дъъъълго пътешествие ^^ А какво стана с твоето желание да допишеш онзи разказ?Май позаглъхна.
  • В джунглата на чувствата е много сложно. Но колкото по-напред в живота отива човек, толкова повече оредява тя и по-лесно се намира пътека напред. Това се нарича опит.
  • Напротив, завършено като замисъл - с отворен край - за път нанякъде. Много хубаво, поздрави!
Предложения
: ??:??