Помниш ли как се запознахме?
Винаги се усмихвам, когато спомените ме върнат към това... Съзнанието ми беше изпълнено с чувство на еуфория, защото те усетих. В този момент! Усетих всяко потрепване на сърцето, подсказващо ми колко много всъщност си ми липсвал... Точно ти! Тръпката от непознатото беше опияняваща. Всяка моя частица се стремеше към теб. Минутите се изплъзваха неусетно... времето нямаше значение. Ти беше всичко, което съм търсила някога. Толкова истинско и толкова хармонично. Неизвестността беше като започната и недовършена песен, проехтяла над смълчаните ми чувства... Твърде дълго таени, там някъде... надълбоко. Толкова много се промених, че започнах често да поглеждам в огледалото и да се питам - Това ли съм всъщност аз? Къде изчезна жената, която се криеше дори от себе си?! Всичко беше бездиханно, красиво... непознато... И друг път съм се влюбвала... И всяка тръпка, всяко последвало изживяване беше по-силно, по-истинско от предходното. Наистина бях объркана. Исках те неис ...