Неизпратено пожелание

Харесвам я. Не съм сигурен дали мога да определя чувството към нея с онази, силната дума, която започва с „о” и завършва на „бич”, но определено симпатиите ми към нея са повече отколкото към всяко друго същество от женски пол. Една такава зеленоока и чернокоса – рядка биологична комбинация. Бе почти невъзможно да останеш незасегнат от чара и.

Имаше имен ден на Цветница. Изпитвах задължение да и напиша възможно най-хубавото пожелание, разчитайки на добре подредените думи да увеличат шанса ми за нещо повече от приятелско отношение. Но какво да и кажа ?

Извадих телефона си. След минута натискане на клавиши на екрана се появи :„Честит имен ден, Рита. Бъди жива и здрава”, което бързо бе изтрито. Как е възможно да съм толкова клиширан ?  Почти съм сигурен, че желанието за здраве и живот щяха да присъстват в пожеланията на 99 % от сетилите се за нея. Не става.

„Хей ти, честит празник. Всичко, което пожелаеш да стане реалност. Продължавай да бъдеш най-добрата във всичко. Излиза ли ти се ?” Не. Не и не. Нелепо е да я карам да излиза с мен, при положение, че вероятно е събрала всичките си роднини и ще празнува с тях. Не бива да съм толкова нахален. Денят не предразполага. Вероятно е заета. И това хей… издава небрежност. Трябва нещо по-сериозно.

„Рита, ти си прекрасен човек и заслужаваш...”. И този опит не потръгна. Нямаше да присъствам на прочитането на пожеланието, но се надявах след като го види, да се усмихне и да започне да препрочита. До момента не можех да искам нещо повече от диагонален поглед, последван от стандартен благодарствен отговор.

Реших да се изкъпя. Оставих телефона и влезнах в банята за двадесет минути с надеждата падащата отгоре ми топла вода да предизвика мозъчна еякулация, която да изхвърля под формата на текст. Или поне така се надявах.

Когато след близо половин час излезнах, навлякох набързо тениска и панталон, за да набера това, което се сетих, докато не го забравя. Някой ми бе пратил SMS.

Rita

Iskash li da se vidim ? :)