Художничката
Жената имаше магазинче в старата част на градчето. На първия етаж в една от многото къщи, обграждащи обширния площад; с бликащ фонтан със статуи по средата и църква в единия край. Градчето беше туристическо, със средновековен чар - вити улички, старинни къщи, замък-музей на хълм в далечината. Имаше и университет - един от най-старите в Европа. Дойдоха от друга държава, когато приеха сина й да учи в него. Момчето беше много щастливо - за него това беше голям успех! В очите му се четеше вдъхновение от новия свят, който щеше да се разкрие пред него...Като всеки млад, умен, любознателен човек, жаден за знания и за приключения...
Момчето беше осиновено и му го беше обяснила още като малък, за да не я свърши някой "доброжелател" тази работа преди нея. Беше дошла с него, защото имаше нужда от промяна. Вдъхновена от книгите на Франсис Мейс и Питър Мейл, беше повярвала, че може да започне отначало, дори и на възраст 40+ години. Нямаше какво да губи. Като по-млада се занимаваше с из ...