Художничката

    Жената имаше магазинче в старата част на градчето. На първия етаж в една от многото къщи, обграждащи обширния площад; с бликащ фонтан със статуи по средата и църква в единия край. Градчето беше туристическо, със средновековен чар - вити улички, старинни къщи, замък-музей на хълм в далечината. Имаше и университет - един от най-старите в Европа. Дойдоха от друга държава, когато приеха сина й да учи в него. Момчето беше много щастливо - за него това беше голям успех! В очите му се четеше вдъхновение от новия свят, който щеше да се разкрие пред него...Като всеки млад, умен, любознателен човек, жаден за знания и за приключения...

  Момчето беше осиновено и му го беше обяснила още като малък, за да не я свърши някой "доброжелател" тази работа преди нея. Беше дошла с него, защото имаше нужда от промяна. Вдъхновена от книгите на Франсис Мейс и Питър Мейл, беше повярвала, че може да започне отначало, дори и на възраст 40+ години. Нямаше какво да губи. Като по-млада се занимаваше с изобразително изкуство, участваше в културния живот; морето и цветята бяха нейното вдъхновение. Доста картини имаше продадени и подарени в страната и Чужбина. Но след като вече имаше дете, фокусът й за определено време се измести. През годините беше работила и коренно различни от изкуството неща, колкото " за хляба". И за нито едно от тези занятия не беше съжалявала, че вече не го работи. Минималното заплащане и липсата на какъвто и да било творчески елемент в крайна сметка затвърждаваха у нея убеждението, че налива от пусто в празно и животът се изнизва между пръстите й като пясък. Ужасяваше я мисълта, че ще си отиде от Света без да е постигнала нищо значително.

  Възпитаваше детето си да расте самостоятелно, да взима от малък сам решения за живота си и да си носи последствията от тях. Когато стана на 16 години, той също започна да работи през ваканциите. По-късно, като студент също работеше и живееше отделно от нея с приятелката си.

  С напредването на годините жената поднови и писателските си опити. Беше имала такива като малка и като млада. И тогава имаше много сполучливи неща. Но чувстваше, че няма достатъчно "материал". С трупането на впечатления и житейски опит се появиха и теми, за които й се искаше да пише. Когато се натрупаха достатъчно неща, издаде книга. След време и втора.

  Беше имала връзки през живота си, но така и не се омъжи. Свободата й беше от първостепенно значение за нея! Никой да не я командва, с никой да не се съобразява, никому да не дължи нищо...С роднините си контакти почти не поддържаше. Не беше от хората, които имат много приятели. А с малкото, които имаше, можеше да общува и от разстояние, посредством новите технологии.

  Когато отвори галерията, продължи основно с приложни неща - плетива, рисувани шишета и глинени съдове, макраме; на шевната машина шиеше дрехи по собствени модели. Изрезките използваше за пачуърк - бебешки одеалца, торби за пазаруване, калъфки за възглавници, ръкохватки за горещи съдове. Изработваше декоративни възглавнички и измислени от нея играчки, които също пълнеше с остатъци от платове. Не спираше да рисува и картини. Приемаше да продава на консигнация произведения на изкуството. Беше помагала на много млади творци през годините, защото си спомняше като млада на нея колко й беше трудно и какво беше отношението на някои "галеристи". Понякога участваше със свои неща в благотворителни базари. Това й носеше не по-малко удовлетворение от продажбите в магазина.

При хубаво време разпъваше сенника и изнасяше стока и пред магазина. Отношението към клиентите беше от първостепенна важност за нея. Независимо за каква сума пазаруваха, посрещаше, изпращаше, общуваше, все едно са й на гости. Имаше диванче с масичка пред камината, на която винаги стоеше фруктиера със свежо измити плодове. Там канеше клиентите да си починат и да се подкрепят от обикалянето из стария град. Магазинчето винаги ухаеше на кафе и билков чай. Упражняваше си езиковите умения, говорейки с тях. Препоръчваше им какви забележителности да посетят, къде да пазаруват по-изгодно, разказваше им местни легенди и т.н.

  В дните, когато нямаше много клиенти рисуваше, шиеше, плетеше, четеше, пришиваше мъниста, пайети и копчета на вече готови неща, обираше прах...Над магазинчето беше домът й. Правеше си дълги разходки из околностите. Понякога посещаваше близкия манастир. Береше полски цветя, диви ягоди, билки. Събираше жълъди, шишарки, интересни корени и други природни материали. От тях също изработваше различни оригинални сувенири, както и декорации за украса на бутика.

Синът й живееше и работеше в друг град. Понякога я посещаваха с жена си и внуците, понякога тя ходеше при тях. Бяха много близки. Пътуваха заедно по екскурзии в страната и Чужбина.