Нора седеше в закусвалнята и ядеше баничка със сирене. Трябваше набързо да хапне, преди да отиде на лекции, а вече закъсняваше. Тя излапа баничката набързо и извади новото си джобно огледалце, за да провери дали няма мазно по лицето си. Но изведнъж някакво момче се появи в огледалото. То беше с черна къса коса на бодлички, сладка усмивка, и изразителни скули. Усмихваше и се. Но въпреки това Нора едва се сдържа да не изпищи. Затвори предмета, взе чантата си и се затича към университета. Реши, че се е побъркала. Помисли си дали да не изхвърли това омагьосано огледалце, но любопитството в нея надделя. Щеше да го отвори по-късно.
– Някой от вас чувал ли е за ефектът не пеперудата? – попита преподавателката по психология. – Нора? Чувала ли си?
Нора се стресна. Умът и беше все в този вълшебен предмет и просто погледна уплашено преподавателката си, щом като чу името си.
– Нора, днес май не си тук.
– Не, тук съм. Нищо ми няма.
– Как да е тук като цяла нощ е била на дискотека? Нали, Норче? – по ...