Нора седеше в закусвалнята и ядеше баничка със сирене. Трябваше набързо да хапне, преди да отиде на лекции, а вече закъсняваше. Тя излапа баничката набързо и извади новото си джобно огледалце, за да провери дали няма мазно по лицето си. Но изведнъж някакво момче се появи в огледалото. То беше с черна къса коса на бодлички, сладка усмивка, и изразителни скули. Усмихваше и се. Но въпреки това Нора едва се сдържа да не изпищи. Затвори предмета, взе чантата си и се затича към университета. Реши, че се е побъркала. Помисли си дали да не изхвърли това омагьосано огледалце, но любопитството в нея надделя. Щеше да го отвори по-късно. 
– Някой от вас чувал ли е за ефектът не пеперудата? – попита преподавателката по психология. – Нора? Чувала ли си? 
Нора се стресна. Умът и беше все в този вълшебен предмет и просто погледна уплашено преподавателката си, щом като чу името си.
– Нора, днес май не си тук.
– Не, тук съм. Нищо ми няма.
– Как да е тук като цяла нощ е била на дискотека? Нали, Норче? – попита един неин колега, който тайно си падаше по нея.
– Не е твоя работа. – отвърна тя раздразнена.
Нора през целия ден мислеше за момчето от огледалото. На всичкото отгоре и беше симпатичен. Знаеше, че вероятно мозъкът и си правеше шеги с нея, заради липсата на сън от снощната дискотека, но все пак умираше от любопитство. Мечтателката в нея се пробуди и се надяваше това момче да е истинско. 
След лекции тя се прибра в квартирата си. Съквартирантката и я нямаше, което беше добре. Искаше да е сама, но въпреки това изпитваше и страх. Разбира се от неизвестното. Нора отвори прозореца, за да може все пак да извика за помощ, ако това момче се окажеше някой зъл дух, дошъл да я убие. Тя се настани на дивана и отвори предмета. От него веднага се показа това момче. Момичето се вгледа по-внимателно в него. Забеляза, че приличаше на бившия и приятел. И все пак реши да каже нещо на момчето.
– Здравей. Виж аз съм Нора. Не знам кой си и какво правиш в моето огледаце, но все пак исках да се уверя, че не полудявам. – каза уплашено Нора.
– Здравей. – отговори и момчето сякаш бе напълно нормално образът му да е в това огледалце.
– Да си дойдем на думата. Какво правиш тук?
– По-добрият въпрос е какво правиш ти тук и защо ме взе? – попита с недоумение то.
– Вчера влязох в един антикварен магазин и видях това огледалце. Хареса ми и си го купих. – отговори съвсем спокойно момичето.
– Защо го взе? – попита нахално момчето.
– Извинявай, но си затворен в моето огледалце и  имаш наглостта да ме питаш защо съм го взела. Ако знаех, че в него ще е затворен някой толкова нагъл като теб, с малкия си пръст нямаше да го докосна.
– По-полека, малката. – намигна и той.
– В момента ти си малкия. И не ми обясни какво правиш тук? – отвърна му още по-раздразнена.
– Така, само ще ти кажа, че искам да ме освободиш от тук.
– Искаш? Да само, че аз не съм ти робиня. – заяви твърдо Нора и затвори огледалцето. 
Не можеше да понася този тип. Беше същият като бившия и. Все се заяждаше. Не стига, че той беше в нейното огледало, а на всичкото отгоре и си позволяваше да се държи нагло с нея, все едно тя му е виновна за нещо.
– Здравей, мацка. – прибра се съквартирантката и Стела. Тя беше с кафява къдрава дълга коса, и със сини очи. Беше слаба и доста висока, но въпреки всичко си беше съвсем друго тесто. Нора пък беше с изразителни лешникови очи и медено руса коса, и по-дребничка, но все пак и доста по-интелигентна и умна от своята приятелка. Стела беше тази, която всяка седмица си имаше ново гадже, докато Нора можеше с години да мисли за един нещастник, въпреки че имаше много обожатели.
– Здравей, Стели. – отвърна и вече спокойната Нора.  – Днес се прибираш рано.
– Нямаше с кого да изляза, пък и ти бях обещала пижамено парти. 
– Виж, Стеле, хайде да го отложим за друг път. Изморена съм. – направи се, че се прозява Нора.
– Добре де. Но се отучи от навика си да живееш като пенсионерка. Имаш доста ограничено мислене. – посъветва я приятелката и.
– И аз те обичам, Стелче. Лека нощ. – отвърна с досада Нора и се запъти към стаята си.
Там тя отвори огледалцето. Този странен тип не и излизаше от главата.
– Охо, завърнахме се, госпожа. – отвърна саркастично момчето.
– За човек с такава усмивка си доста саркастичен. – отбеляза Нора.
– С каква? – попита съблазнително.
– Не те познавам, но вече ми е ясно защо са те затворили тук. – подхвърли иронично Нора.
– Ами тогава да се запознаем. – направи се на интересен. – Казвам се Ясен.
– Ето защо образът ти в огледалото е толкова ясен. – пошегува се тя. – Аз се казвам Нора.
– Ти пък си като излязла от затвора. – засмя се той.
– Брей. Момчето имало и поетични наклонности. – отговори му саркастично тя.
– Печелиш точка. – намигна и той.
– Спечели си и ти. – намигна му и тя.
– Как?
– Кажи ми кой си и защо са те затворили тук?
– Кукло, много си любопитна, но понеже е в мой интерес ще ти кажа. Затворен съм в това огледалце от бившата ми приятелка, която се занимаваше с магии. Много я нараних навремето…Затова тя ме прокле да си стоя затворен тук, докато отново някоя не се влюби в мен.
– Ти се шегуваш с мен, нали? – засмя се невярващо Нора. 
– Съвсем не. Това е истината.
– Дори и да е така не си си взел поука, Ясене. И правилно е постъпило момичето. И аз навремето имах един, който си заслужаваше същото, но пък аз не разбирам от магии…
– Жалко, че не си го затворила. Поне нямаше да ми е скучно в това огледалце. – засмя се той.
– Ама ти май наистина не се шегуваш с тази история.
– На несериозен ли ти приличам? – попита той.
– Всъщност да. – каза искрено Нора.
– Хмм – отвърна замислено Ясен.
– Ясене, от колко време си затворен тук? – смени темата.
– От три месеца. – усмихна се тъжно той.
Нора му пожела „лека нощ“ и затвори огледалцето. После легна на широкото си легло и се замисли за непознатия. Може би не беше толкова лош, колкото се изкарваше…
На другия ден тя отново стана за лекции, но преди това скри огледалцето добре от Стела. 
В почивката между лекциите – тайният обожател от нейния курс, се лепна за нея. 
– Какво ти е, Нора? От два дни ми се струваш някак различна. Все едно изобщо не си тук. 
– Нищо ми няма, Боби. – отвърна му раздразнена тя.
– Да не е заради дискотеката? Още ли те държи недоспиването и алкохола. 
– Да, сигурно е заради това.
– Ако има нещо, винаги можеш да споделиш с мен. Може често да се заяждам с теб, но това е защото те харесвам.
– Ами много мило. – отвърна Нора, която отдавна беше забелязала този факт.
– Ами ти мен харесваш ли ме? 
– Като приятел да. – каза му тя, а той и се усмихна, но малко след това си тръгна.
Но Боби беше прав. Нора наистина не бе тук. Каквото и да правеше мислите и хвърчаха към Ясен. Затова нямаше търпение да се прибере и да му разкаже за случилото се.
– Здравей, Ясене. – усмихна му се тя.
– Здравей, Норче. – усмихна и се той.
Нора му разказа за случилото се днес с Боби. Тя не искаше да разбива сърцето му, но не проявяваше интерес към него. 
– Правилно си постъпила. – зарадва се той. 
– Мислиш ли? – попита тя.
– Да, все пак ти не го харесваш, нали?
– Прав си.
Двамата си говориха още дълго, докато накрая тя заспа, с отворено огледалце в ръка. 
На сутринта усети, че някой я гали по косата и каза :
– Стели, след малко ставам. 
Но после усети това още няколко пъти и накрая си отвори очите, но изненадата и беше огромна когато видя до нея да стои Ясен и да и се усмихва.
– Какво правиш тук, Ясене? Как излезе? – попита стресната Нора.
– Условието за излизане беше някой да се влюби в мен. – намигна и той. Нора остана без думи. Нямаше първа да му признава за чувствата си. – Спокойно де, и аз те харесвам. – усмихна и се той, и я прегърна.