26 mar 2021, 8:55

Нещо от живота...

910 1 1
1 мин за четене

   Едно малко красиво цвете всяка сутрин се радваше на слънчевата усмивка. Отразяваше я наоколо и целият свят сияеше за него. Вятърът си играеше с листенцата му и то отделяше от аромата си, за да поздрави другите цветя... Но започна да усеща нужда от живителни капчици вода. Реши да се помоли на Слънцето да отстъпи място на някое пересто облаче – да го поръси със свежест, за да израсте и разлисти още листенца, да укрепи стеблото си... Вечер песента на щурците го унасяше и неусетно заспиваше под звездното одеяло... А с настъпването на утрото погледът му ставаше все по-жаден... Един ден до него долетя радостна глъчка. Из просторите се разнесе: „Ойларипиии...” и надежда изпълни всичките клетки на цветето. Може  би хората му носеха вода! Събра всичките си сили за да не разреши на красотата да увехне. Гласовете се чуваха все по-близо и сянка се разпери над цветето... като предупреждение... Изведнъж грозна обувка се стовари върху него и докато умираше то си мислеше дали не се беше появило твърде рано, или пък се намираше на погрешно място, може би не беше достатъчно красиво, за да го забележат... Вероятно и хората имаха важна цел и нищо друго нямаше значение... Да, жертвата му нямаше да се окаже напразна... За момент дори не допусна да ги упрекне за тяхната немарливост и жестокост, защото вярваше в добротата... И тя не закъсня! Две топли ръчички го погалиха и до цветето долетя детско гласче: „Ах, колко е красивооо!...” Няколко къдрици се опитаха да се размесят с цветните листенца и чак до коренчетата проникна желаната водица... Детето се затича по пътечката да настигне възрастните. Защо те винаги толкова бързаха?!

 

                            ... ... ...      ... ... ...      ... ... ...

 

   Дъждовният ден изкъпа цветята и всички капчици върху тях рисуваха усмивки, които с нова радост и очарование дариха света.

 

                                                                 © Павлина Христова Петрова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...