Незабравимо лято (част 2)

Събудих се , за момент бях забравила за всичко случило се вчера,но след като се сетих подскочих и хукнах надолу по стълбите.Те бяха точно срещу дивана в хола,побързах и надникнах над облегалката на дивана , него го нямаше и аз започнах да оглеждам  цялата стая,когато чух музика да идва от към кухнята , запътих се натам и го видях над печката хванал един тиган за палачинки в едната си ръка, правеше палачинки и танцуваше на музиката от радиото.Стоях до вратата и го наблюдавах ,той не ме забелязваше тъй като беше с гръб към мен. След около десет минути Ник приключи с правенето на палачинки ,обърна се и ме видя,усмихна се и ме поздрави за добро утро.

-Добро утро! От кога си тук ?

-От преди малко. – отвърнах и се усмихнах – Мирише вкусно!

-Благодаря! Реших да направя закуска в знак на благодарност, за това което направи за мен!

-Това е нищо! Не се тревожи ,винаги можеш да разчиташ на мен. – казах и седнах  на масата. – Не знаех , че можеш да готвиш.

-Това са палачинки,всеки може! – отвърна той, а аз го погледнах злобно – Чакай, ти не можеш ли?

-Не, тоест мога да ги обърна , но не и да приготвя сместа. – погледнах надолу засрамено а той се разсмя.

-Искаш ли да те науча?

-Да! – отговорих и го погледнах сякаш дете вижда шоколад.Отидохме в кухнята , извадихме брашното,яйцата , прясното мляко и една купа. Започна да ми показва кое след кое се слага и до какво положение да разбърквам сместа , за да стане идеална,после покрихме купата с фолио и я прибрахме в хладилника . Телефона ми звънна,погледнах екрана и видях името на най-добрата ми приятелка Ема изписано на екрана.Вдигнах и ѝ казах , че ще ѝ звънна по-късно,след това затворих телефона и го оставих на плота в кухнята.Погледнах през големия прозорец,навън валеше ,не беше за излизане.

-Какво ще правим ,сега…….днес? – попита Ник и погледна с очакване и надежда.

-Да гледаме филм , не може да се прибереш в този проливен дъжд , за това искаш не искаш,ще стоиш тук! – казах и се усмихнах . Ник се засмя и ме погледна с разширени зеници.

-Да не ме отвличаш ? – попита той и повдигна веждите си ,докато бяла усмивка грееше на лицето му.

-Не е отвличане , ако си се съгласил. – казах в същия дух като неговия.

-Ами ако не искам ? – попита той и се доближи до мен.

-Тогава си свободен . – казах и се отдръпнах от него посочвайки вратата.Ник се отправи в посока на входната врата , аз се стреснах ,че е приел думите ми на сериозно и сега ще си тръгне . Реших да го спра,но тогава той седна на дивана в хола и аз се успокоих , доколкото беше възможно.

-Ще гледаме ли телевизия? – попита той и ме погледна – Какво има,пребледняла си?

-Нищо! – отвърнах и се насочих към него.

-Какво ще гледаме ? – попита той.

-Том и Джери ?  - предложих и се засмях.

-Добре!

-Но аз се шегувах!

-Аз не! – твърдо заяви той – Имаш ли сладолед или пуканки? – изведнъж попита той и ме погледна в очакване какво ще му отговоря.

-И двете,защо?

Супер ! Донеси ги ,докато аз пусна филма. – каза той . Отидох до кухнята ,взех сладоледа,оставих го на плота , за да мога да напълня една купа с пуканки. После взех двете неща и се върнах при него. Ник вече беше пуснал „ Том и Джери“ и ме чакаше на дивана, когато ме видя се усмихна и потупа мястото до него,бързо отидох и седнах до него.Той прокара одеялото, с което го бях загънала предната нощ,през мен и ни загъна.Сложих купата с пуканките между нас двамата и му подадох сладоледа.Целия следобед го прекарахме седнали на дивана , гледайки „Том и Джери“ . Няма да лъжа ,това беше  един от най-хубавите ми следобеди през целия ми живот, по едно време започнахме да спорим за незначителни неща . Спорихме защото Том беше любимия му герой а на мен Джери, веднага след спора се разсмяхме и продължихме да гледаме детското . Вечерта телефона ми звънна и се наложи да отида до кухнята да си го взема,тъй като си го бях оставила там.

Следва продължение!