Feb 15, 2020, 8:42 PM

 Незабравимо лято (част 2)

1.6K 1 9

Multi-part work to contents

3 min reading

Събудих се , за момент бях забравила за всичко случило се вчера,но след като се сетих подскочих и хукнах надолу по стълбите.Те бяха точно срещу дивана в хола,побързах и надникнах над облегалката на дивана , него го нямаше и аз започнах да оглеждам  цялата стая,когато чух музика да идва от към кухнята , запътих се натам и го видях над печката хванал един тиган за палачинки в едната си ръка, правеше палачинки и танцуваше на музиката от радиото.Стоях до вратата и го наблюдавах ,той не ме забелязваше тъй като беше с гръб към мен. След около десет минути Ник приключи с правенето на палачинки ,обърна се и ме видя,усмихна се и ме поздрави за добро утро.

-Добро утро! От кога си тук ?

-От преди малко. – отвърнах и се усмихнах – Мирише вкусно!

-Благодаря! Реших да направя закуска в знак на благодарност, за това което направи за мен!

-Това е нищо! Не се тревожи ,винаги можеш да разчиташ на мен. – казах и седнах  на масата. – Не знаех , че можеш да готвиш.

-Това са палачинки,всеки може! – отвърна той, а аз го погледнах злобно – Чакай, ти не можеш ли?

-Не, тоест мога да ги обърна , но не и да приготвя сместа. – погледнах надолу засрамено а той се разсмя.

-Искаш ли да те науча?

-Да! – отговорих и го погледнах сякаш дете вижда шоколад.Отидохме в кухнята , извадихме брашното,яйцата , прясното мляко и една купа. Започна да ми показва кое след кое се слага и до какво положение да разбърквам сместа , за да стане идеална,после покрихме купата с фолио и я прибрахме в хладилника . Телефона ми звънна,погледнах екрана и видях името на най-добрата ми приятелка Ема изписано на екрана.Вдигнах и ѝ казах , че ще ѝ звънна по-късно,след това затворих телефона и го оставих на плота в кухнята.Погледнах през големия прозорец,навън валеше ,не беше за излизане.

-Какво ще правим ,сега…….днес? – попита Ник и погледна с очакване и надежда.

-Да гледаме филм , не може да се прибереш в този проливен дъжд , за това искаш не искаш,ще стоиш тук! – казах и се усмихнах . Ник се засмя и ме погледна с разширени зеници.

-Да не ме отвличаш ? – попита той и повдигна веждите си ,докато бяла усмивка грееше на лицето му.

-Не е отвличане , ако си се съгласил. – казах в същия дух като неговия.

-Ами ако не искам ? – попита той и се доближи до мен.

-Тогава си свободен . – казах и се отдръпнах от него посочвайки вратата.Ник се отправи в посока на входната врата , аз се стреснах ,че е приел думите ми на сериозно и сега ще си тръгне . Реших да го спра,но тогава той седна на дивана в хола и аз се успокоих , доколкото беше възможно.

-Ще гледаме ли телевизия? – попита той и ме погледна – Какво има,пребледняла си?

-Нищо! – отвърнах и се насочих към него.

-Какво ще гледаме ? – попита той.

-Том и Джери ?  - предложих и се засмях.

-Добре!

-Но аз се шегувах!

-Аз не! – твърдо заяви той – Имаш ли сладолед или пуканки? – изведнъж попита той и ме погледна в очакване какво ще му отговоря.

-И двете,защо?

Супер ! Донеси ги ,докато аз пусна филма. – каза той . Отидох до кухнята ,взех сладоледа,оставих го на плота , за да мога да напълня една купа с пуканки. После взех двете неща и се върнах при него. Ник вече беше пуснал „ Том и Джери“ и ме чакаше на дивана, когато ме видя се усмихна и потупа мястото до него,бързо отидох и седнах до него.Той прокара одеялото, с което го бях загънала предната нощ,през мен и ни загъна.Сложих купата с пуканките между нас двамата и му подадох сладоледа.Целия следобед го прекарахме седнали на дивана , гледайки „Том и Джери“ . Няма да лъжа ,това беше  един от най-хубавите ми следобеди през целия ми живот, по едно време започнахме да спорим за незначителни неща . Спорихме защото Том беше любимия му герой а на мен Джери, веднага след спора се разсмяхме и продължихме да гледаме детското . Вечерта телефона ми звънна и се наложи да отида до кухнята да си го взема,тъй като си го бях оставила там.

 

 

 

Следва продължение! 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Еленка Гишина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Хареса ми Еленка, радвам се, че се стараеш! Подкрепям това, което са те посъветвали.
  • Благодаря много за хубавия коментар и милите думи!
  • Много сладко разказваш, Еленка! Сега си в период, когато се опитваш да разкажеш всичко, да го опишеш подробно. Увлича те действието, което е хубаво. Опитай се да опишеш и героите, ще ти е интересно, знам. Също и да скриеш нещо в началото, за да има загадка и напрежение. После не е необходимо да го разкриваш дори, ако не желаеш. 😊 Използвай въображението си, ти го имаш. 👍
  • Благодаря за хубавите думи!

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...