Смрачи се. Вятърът както всяка вечер започна с монотонното си свирене и отвя опадалите и пожълтели листа от мократа тясна уличка. Последните файтони прибираха закъснелите жители на селото, а луната се опитваше да се подаде зад гъстите облаци, които бяха покрили небето над китното селце.

 Скоро къщите заспаха. И след не по-малко от час на фона на слабата лунна светлина

се появи непознат силует. Най-вероятно беше мъж. Носеше шапка и дълго палто. 

Започна да върви бавно и гордо по улицата. И изведнъж след всяка негова стъпка

започна да се чува по едно дрънчене като от монета. Така и се оказа. Златните монети

блестяха като като малки слънца на фона на тъмнината и калната улица. Този незнаен гост сипеше пари след себе си, а пред една малка къща остави торба, пълна с нещо. Бързо дойде сутринта. Заизлизаха ранобудниците, а по-късно и останалите.

Останали с отворени усти, те засъбираха щастливо монетите и се чудеха откъде е

това.

 - Тази нощ вместо дъжд изглежда са заваляли пари. - предполагаше един.

 - Бог ги е пуснал от небето, това е. - казваше друг.

 А стопаните на къщата, пред която беше оставен онзи чувал, отвориха специалния 

 си подарък.Чувалът беше пълен с брашно. Тези хора полудяха от щастие. 

 Странникът започна да идва всяка нощ от тогава в продължение на 2 години, докато не почина. На хората вече нищо не им липсваше. Когато спря да идва, те се зачудиха, но с течение на времето разбраха какво се е случило. Те така и не разбраха кой е той, но една стара жена го разтълкува по друг начин. Тя реши, че този човек е бил Исус Христос и после бог си го е прибрал при себе си. От тогава всички го наричат "Незнайният Христос".