5.01.2013 г., 0:18

Незнайният Христос

1.3K 1 1
1 мин за четене

 Смрачи се. Вятърът както всяка вечер започна с монотонното си свирене и отвя опадалите и пожълтели листа от мократа тясна уличка. Последните файтони прибираха закъснелите жители на селото, а луната се опитваше да се подаде зад гъстите облаци, които бяха покрили небето над китното селце.

 Скоро къщите заспаха. И след не по-малко от час на фона на слабата лунна светлина

се появи непознат силует. Най-вероятно беше мъж. Носеше шапка и дълго палто. 

Започна да върви бавно и гордо по улицата. И изведнъж след всяка негова стъпка

започна да се чува по едно дрънчене като от монета. Така и се оказа. Златните монети

блестяха като като малки слънца на фона на тъмнината и калната улица. Този незнаен гост сипеше пари след себе си, а пред една малка къща остави торба, пълна с нещо. Бързо дойде сутринта. Заизлизаха ранобудниците, а по-късно и останалите.

Останали с отворени усти, те засъбираха щастливо монетите и се чудеха откъде е

това.

 - Тази нощ вместо дъжд изглежда са заваляли пари. - предполагаше един.

 - Бог ги е пуснал от небето, това е. - казваше друг.

 А стопаните на къщата, пред която беше оставен онзи чувал, отвориха специалния 

 си подарък.Чувалът беше пълен с брашно. Тези хора полудяха от щастие. 

 Странникът започна да идва всяка нощ от тогава в продължение на 2 години, докато не почина. На хората вече нищо не им липсваше. Когато спря да идва, те се зачудиха, но с течение на времето разбраха какво се е случило. Те така и не разбраха кой е той, но една стара жена го разтълкува по друг начин. Тя реши, че този човек е бил Исус Христос и после бог си го е прибрал при себе си. От тогава всички го наричат "Незнайният Христос". 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християна Шаралиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук, с малко думи, е казано много. И, понеже Бог прибира всички ни, паметта е тази, в която доброто остава, и не умира.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...