8 mar 2014, 11:12  

Никога

  Prosa » Cartas
1.3K 2 3

 

Никога

    Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.

    Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.

    Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз никога няма да те поискам. Аз никога няма да мога. 

 

       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз никога няма да те поискам. Аз никога няма да мога. .....
  • О, че хубаво и преживяно. Съвсем подхожда за настроението ми! Благодаря ти!
  • Замисли ме творбата ти...
    Дори и да е само едно писмо... казва толкова много и най-важното - истинска е!
    Защо се срамуваме да споделяме най-искрено нашата любов, била тя взаимна или не... та именно Любовта е смисълът на живота ни.
    Любовта!!! Без която няма да сме живи...
    Във всеки разказ за любовта има нещо съвсем лично и точно това е най-хубавото, защото обогатява с уникалните преживявания, с "разбитото сърце", с борбата вътре в нас да продължим живота си без най-изконното нещо в него - да обичаме и да бъдем обичани...
    Оценявам искреността и достойнството в хора, естествено и истинно споделили своята история за любовта - тя винаги е красива, защото самата любов е красива...
    Няма да давам излишни съвети.
    Само ще благодаря за споделеното, което ме накара да се почувствам разбрана и жива!!!
    Благодаря ти, Лейди!!!

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...