lady_rose (Единствена)
110 550
8 мар. 2014 г., 11:12  

Никога 

  Проза » Письма
991 2 3

 

Никога

    Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.

    Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.

    Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз никога няма да те поискам. Аз никога няма да мога. 

 

       

© Единствена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз никога няма да те поискам. Аз никога няма да мога. .....
  • О, че хубаво и преживяно. Съвсем подхожда за настроението ми! Благодаря ти!
  • Замисли ме творбата ти...
    Дори и да е само едно писмо... казва толкова много и най-важното - истинска е!
    Защо се срамуваме да споделяме най-искрено нашата любов, била тя взаимна или не... та именно Любовта е смисълът на живота ни.
    Любовта!!! Без която няма да сме живи...
    Във всеки разказ за любовта има нещо съвсем лично и точно това е най-хубавото, защото обогатява с уникалните преживявания, с "разбитото сърце", с борбата вътре в нас да продължим живота си без най-изконното нещо в него - да обичаме и да бъдем обичани...
    Оценявам искреността и достойнството в хора, естествено и истинно споделили своята история за любовта - тя винаги е красива, защото самата любов е красива...
    Няма да давам излишни съвети.
    Само ще благодаря за споделеното, което ме накара да се почувствам разбрана и жива!!!
    Благодаря ти, Лейди!!!
Предложения
: ??:??