Mar 8, 2014, 11:12 AM  

Никога

  Prose » Letters
1.3K 2 3

 

Никога

    Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.

    Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.

    Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз никога няма да те поискам. Аз никога няма да мога. 

 

       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз никога няма да те поискам. Аз никога няма да мога. .....
  • О, че хубаво и преживяно. Съвсем подхожда за настроението ми! Благодаря ти!
  • Замисли ме творбата ти...
    Дори и да е само едно писмо... казва толкова много и най-важното - истинска е!
    Защо се срамуваме да споделяме най-искрено нашата любов, била тя взаимна или не... та именно Любовта е смисълът на живота ни.
    Любовта!!! Без която няма да сме живи...
    Във всеки разказ за любовта има нещо съвсем лично и точно това е най-хубавото, защото обогатява с уникалните преживявания, с "разбитото сърце", с борбата вътре в нас да продължим живота си без най-изконното нещо в него - да обичаме и да бъдем обичани...
    Оценявам искреността и достойнството в хора, естествено и истинно споделили своята история за любовта - тя винаги е красива, защото самата любов е красива...
    Няма да давам излишни съвети.
    Само ще благодаря за споделеното, което ме накара да се почувствам разбрана и жива!!!
    Благодаря ти, Лейди!!!

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...